1 و َفِي اليَومِ العاشِرِ فِي السَّنَةِ التّاسِعَةِ، أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ الله:

А в деветата година, десетия месец, на десетия <ден> от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:

2 « يا إنسانُ اكتُبْ تارِيخَ اليَومِ وَدَوِّنْ هَذا: ‹اليُومُ حاصَرَ مَلِكُ بابِلَ مَدينَةَ القُدْسِ.›

Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; <защото> в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.

3 ك َلِّمْ هَذا الشَّعبَ المُتَمَرِّدِ بِمَثَلٍ، وَقُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «‹ضَعِ القِدرَ عَلَى النّارِ وَاسكُبْ فِيها ماءً!

И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.

4 أ ضِفْ إلَيهِ كُلَّ قِطَعِ اللَّحمِ الجَيِّدَةِ، الفَخْذَ وَالكَتِفَ. املأهُ بِأفضَلِ العِظامِ.

Събери в него късовете <за варене>, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

5 ا ستَخدِمْ أفضَلَ الغَنَمِ. كَوِّمِ الحَطَبَ تَحتَهُ، وَاغلِ ما فِي القِدرِ بِشَكلٍ جَيِّدٍ، حَتَّى تُصبِحَ العِظامُ طَرِيَّةً.

Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.

6 « ‹لِذا، يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: وَيلٌ للِقُدسِ، مَدِينَةِ القَتَلَةِ، القِدرُ الَّتِي صَدَأُها فِيها، وَلا يُمكِنُ إزالَتُهُ. أُخِذَ مِنها كُلَّ قِطَعِ اللَّحمِ، لَكِنْ لا تُعطُوها لِأحَدٍ لِيَأكُلَها،

Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.

7 ل أنَّ دَمَه ما يَزالُ فِيهِ. سَكَبُوا الدَّمَ عَلَى حَجَرٍ مُسَطَّحٍ، بَدَلاً مِنْ سَكبِهِ عَلَى الأرْضِ وَتَغطِيَتِهِ بِالتُّرابِ كَما تَأمُرُ الشَّرِيعَةُ.

Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.

8 و َضَعْتُ دَمَها عَلَى صَخرَةٍ مَكشُوفَةٍ كَي لا يُغَطِّيَهُ شَيءٌ. فَهَكَذا يُثارَ الغَضَبُ وَيَتِمُّ الِانتِقامُ للِدَّمِ البَريءِ المَسفُوكِ.

Аз изложих на гол камък кръвта, <която изля>, за да се не покрие, за да направя да избухне ярост та да извърши въздаяние.

9 « ‹لِهَذا، يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: وَيلٌ لِلمَدِينَةِ سافِكَةِ الدَّمِ! سَأجْمَعُ أنا بِنَفسِي الخَشَبَ للِنّارِ.

Затова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.

10 ك َوِّمِ الخَشَبَ، وَأشعِلِ النّارَ وَاطبُخْ عَلَيها اللَّحمَ حَتَّى يَنضُجَ. تَبِّلهُ بِالتَّوابِلِ، وَأحرَقِ العِظامَ.

Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.

11 ث ُمَّ ضَعِ القِدرَ عَلَى الجَمرِ فارغاً، فَيَحْمَى وَتُزُولُ مِنْهُ نَجاسَتُهُ وَيُحْرَقُ صَدَأُهُ.

Тогава тури <котела> празен на въглищата за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

12 « ‹عَبَثاَ تَتعَبِينَ. لا يَزالُ هَذا الصَّدَأُ إلّا بِالنّارِ!

Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

13 أ نتِ نَجِسَةٌ وَقَذِرَةٌ، حاوَلتُ أنْ أُطَهِّرَكِ وَلَكِنَّكِ لَمْ تَطهُرِي مِنْ قَذارَتِكِ. فَإنِّي لَنْ اُطَهِّرَكِ، إلَى أنْ يَكتَمِلَ غَضَبِي عَلَيكِ.

Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си.

14 « ‹أنا اللهَ تَكَلَّمْتُ، وَقَدْ أتَى الوَقتُ لأعمَلَ ما تَكَلَّمْتُ عَنهُ. لَنْ أمتَنِعَ عَنْ ذَلِكَ، وَلَنْ أُشفِقَ، وَلَنْ أرحَمَ. سَيُعاقِبُونَكِ حَسَبَ سُلُوكِكِ وَأعمالِكِ الشِّرِّيرَةِ. يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.›» مِثالُ وَفاةِ زَوجَةِ حَزْقِيال

Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.

15 ث ُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

При това Господното слово дойде към мене и рече:

16 « يا إنْسانُ، سَآخُذُ مِنكَ مُشتَهَى عَينَيكَ بِوَباءٍ مُفاجِئٍ، لَكِنْ لا تَنُحْ وَلا تَبكِ وَلا تَنزِلْ دُمُوعُكَ.

Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17 ل ِيَكُنْ أنِينُكِ مُنخَفِضاً. وَلا تُجرِ طُقُوسَ النُّواحَ وَالحِدادِ. أبقِ عِمامَتُكَ عَلَى رَأسِكَ وَحِذاءَكَ فِي قَدَمَيكَ. لا تُغَطِّ شارِبَكَ، وَلا تَأكُلْ طَعامَ الحُزنِ وَالحَدادِ.»

Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на <жалеещи> човеци.

18 و َماتَتْ زَوجَتِي فِي تِلكَ اللَّيلَةِ. فَأخبَرتُ النّاسَ فِي الصَّباحِ، وَعَمِلتُ كَما أُمِرْتُ.

И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

19 ف َسَألَنِي النّاسُ: «ألَنْ تُخبِرَنا بِمَعنَى هَذِهِ الأُمُورِ لَنا، وَلِماذا تَفعَلُ أنتَ ما تَفعَلُهُ؟»

Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

20 ف َقُلْتُ لَهُمْ: «أتَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَيَّ:

Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

21 ‹ قُلْ لِبَيتِ إسْرائِيلَ هَكَذا يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: سَأُدَمِّرُ مَقدَسِي وَأُنَجِّسُهُ. سَأُدَمِّرُ ما تَفرَحُونَ بِالغِناءِ لَهُ، ما يُمَثِّلُ مُشَتَهَى عُيُونِكُمْ وَبُغْيَةَ قُلُوبِكُمْ وَأبناؤُكُمْ وَبِناتُكُمُ الَّذِينَ تَرَكتُمُوهُمْ وَراءَكُمْ، سَيَمُوتُونَ بِالسَّيفِ.

Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22 و َسَتَعمَلُونَ كَما عَمِلتُ، إذْ لَنْ تُغَطُّوا شَوارِبَكُمْ، وَلَنْ تَأكُلُوا طَعامَ الحُزنِ وَالحَدادِ.

И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на <жалеещи> човеци няма да ядете;

23 و َسَتَستَمِرُّونَ كَالمُعتادِ فِي ارتِداءِ أعِمَّتِكُمْ عَلَى رُؤُوسِكُمْ وَأحذِيَتِكُمْ فِي أقدامِكُمْ، وَلَنْ تَنُوحُوا أوْ تَبكُوا. وَلَكِنَّكُمْ سَتَفنُونَ فِي خَطاياكُمْ، وَتَئِنُّونَ مَعاً.

гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

24 س َيَكُونُ حَزْقِيالُ عَلامَةً لَكُمْ. وَحِينَ يَأتِي ذَلِكَ الوَقتُ، سَتَعمَلُونَ كُلَّ ما عَمِلَهُ. حِينَئِذٍ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.›

Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

25 « أمّا أنتَ يا إنْسانُ، فَإنِّي فِي اليَومِ الَّذِي آخُذُ مِنهُمْ حِصنَهُمْ وَفَرَحَهُمُ وَمَجدَهُمْ وَمُشَتَهَى عُيُونِهِمْ وَحَنانَ قُلُوبِهِمْ وَأبناءَهُمْ وَبَناتِهِمْ،

А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

26 س َيَأتِي إلَيكَ فِي ذَلِكَ اليَومِ لاجِئٌ يَنقُلُ خَبَراً.

в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27 ف ِي ذَلِكَ اليَومِ، سَأفتَحُ فَمَكَ فَتَتَكَلَّمَ إلَى ذَلِكَ اللّاجِئِ، وَلَنْ تَعُودَ صامِتاً فِيما بَعْدُ. حِينَئِذٍ، سَتَكُونُ عَلامَةً لَهُمْ، وَسَيَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.»

В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.