1 ه َذِهِ هِيَ أسْماءُ أبْناءِ إسْرائِيلَ الَّذِينَ ذَهَبُوا إلَى مِصرَ مَعَ يَعقُوبَ وَمَعَ عائِلاتِهِمْ:

Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

2 ر َأُوبَيْنُ وَشِمْعُونُ وَلاوِي وَيَهُوذا

Рувим, Симеон, Левий и Юда,

3 و َيَسّاكَرُ وَزَبُولُونُ وَبَنْيامِيْنُ

Исахар, Завулон и Вениамин,

4 و َدانٌ وَنَفتالِي وَجادٌ وَأشِيرُ.

Дан и Нефталим, Гад и Асир.

5 و َكانَ مَجمُوعُ أفْرَادِ نَسلِ يَعقُوبَ سَبعِينَ. وَعاشَ يُوسُفُ فِي مِصرَ.

Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.

6 و َماتَ يُوسُفُ وَإخوَتُهُ وَكُلُّ ذَلِكَ الجِيلِ.

И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

7 و َأمّا بَنُو إسْرائِيلَ فَقَدْ أثْمَرُوا وَازدادَ عَدَدُهُمْ. فَكَثُرُوا جِدّاً وَصارُوا أقْوِياءَ حَتَّى إنَّ الأرْضَ امْتَلأتْ مِنْهُمْ. ضِيقٌ عَلَى بَني إسْرائِيل

А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и< толкова> много се засилиха, <щото> земята се изпълни от тях.

8 و َوَصَلَ مَلِكٌ جَدِيدٌ إلَى السُّلطَةِ فِي مِصرَ. وَلَمْ يَكُنْ هَذا المَلِكُ قَدْ عَرَفَ يُوسُفَ.

Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

9 ف َقالَ مَلِكُ مِصرَ لِشَعبِهِ: «بَنُو إسْرائِيلَ أكثَرُ عَدَداً وَقُوَّةً مِنّا.

И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

10 ف َلْنَضَعْ خُطَّةً لِمَنعِهِمْ مِنَ التَّزايُدِ فِي العَدَدِ وَالقُوَّةِ. فَإنْ لَمْ نَفعَلْ ذَلِكَ، سَيَنْضَمُّونَ إلَى أعدائِنا وَيُحارِبُونَنا، ثُمَّ يَهرُبُونَ مِنَ الأرْضِ.»

елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

11 ف َعَيَّنَ المِصرِيُّونَ مُشْرِفِينَ لِيُضَيِّقُوا عَلَيهِمْ بِأعْمالٍ شاقَّةٍ. وَبَنَى بَنُو إسْرائِيلَ مَدينَتَيْ مَخازِنَ لِفِرْعَوْنَ هُما فِيثُومُ وَرَعَمْسِيسُ.

Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

12 و َبِالرُّغْمِ مِنْ مُضايِقَةِ المِصرِيِّينَ لَهُمْ كانُوا يَتَكاثَرُونَ وَيَزدادُونَ. فَصارَ المِصرِيُّونَ يَخافُونَ بَني إسْرائِيلَ.

Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните.

13 و َاستَعبَدُوا بَنِي إسْرائِيلَ وَأجبَرُوهُمْ عَلَى القِيامِ بِأعمالٍ شاقَّةٍ.

Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

14 و َجَعَلَ المِصرِيُّونَ حَياةَ بَنِي إسْرائِيلَ مُرَّةً. أجبَرُوهُمْ عَلَى العَمَلِ فِي الطِّينِ وَالطُّوبِ وَكُلِّ أعمالِ الحُقُولِ. وَقَدْ قَسَوْا عَلَيهِمْ فِي جَميعِ الأعمالِ الَّتِي أجبَرُوهُمْ عَلَيها. القابِلَتانِ العِبرانِيَّتان

огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

15 و َكانَتْ هُناكَ قابِلَتانِ عِبرانِيَّتانِ تُدْعَيانِ شِفْرَةَ وَفُوعَةَ. فَقالَ مَلِكُ مِصرَ لَهُما:

При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

16 « حِينَ تُساعِدانِ النِّساءَ العِبْرانِيّاتِ فِي الوِلادَةِ وَهُنَّ عَلَى سَرِيرِ الوِلادَةِ، انْظُرا إلَى المَولودِ، فَإذا كانَ وَلَداً فاقتُلاهُ، وَإنْ بِنتاً فاترُكاها لِتَعِيشَ.»

Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

17 ل َكِنَّ القابِلَتَيْنِ كانَتا تَخافانِ اللهَ، فَلَمْ تَفعَلا كَما طَلَبَ مِنهُما مَلِكُ مِصرَ، بَلْ تَرَكَتا الأولادَ لِيَعِيشُوا.

Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

18 ف َدَعا مَلِكُ مِصْرَ القابِلَتَيْنِ وَقالَ لَهُما: «لِماذا عَمِلْتُما هَذِا وَتَرَكْتُما الأولادَ يَعِيشُونَ؟»

Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

19 ف َقالَتِ القابِلَتانِ لِفِرْعَونَ: «النِّساءُ العِبرانِيّاتُ لَسْنَ كَالمِصرِيّاتِ، فَهُنَّ قَوِيّاتٌ، فَيَلِدْنَ سَرِيعاً قَبلَ وُصُولِ القابِلاتِ.»

И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

20 و َبارَكَ اللهُ القابِلَتَيْنِ. وَكَثُرَ بَنُو إسْرائِيلَ وَصارُوا أقوِياءَ جِدّاً.

Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

21 و َأعطَى اللهُ عائِلاتٍ لِلقابِلَتَيْنِ لِأنَّهُما خافَتاهُ.

И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

22 ث ُمَّ أصدَرَ فِرعَوْنُ أمراً لِشَعبِهِ وَقالَ: «كُلُّ وَلَدٍ يُولَدُ لِلعِبْرانِيِّينَ، ألقُوهُ فِي نَهرِ النِّيلِ، وَاسْتَبقُوا حَياةَ البَناتِ فَقَطْ.»

Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.