1 ف َكُلُّ رَئِيسِ كَهَنَةٍ يَتِمُّ اختِيارُهُ مِنَ بَينِ النّاسِ، يُعَيَّنُ لِكَي يُعِينَ النّاسَ فِي أُمُورِ اللهِ. فَهُوَ يُقَدِّمُ للهِ تَقدِماتٍ وَذَبائِحَ عَنِ الخَطايا.

Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

2 و َهُوَ قادِرٌ أنْ يَتَرَفَّقَ بِالجُهّالِ وَالضّالِّيْنَ لِأنَّهُ هُوَ نَفسُهُ مُحاطٌ بِالضَّعْفِ أيضاً.

<такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

3 و َبِسَبَبِ ضَعفِهِ هَذا كانَ عَلَيهِ أنْ يُقَدِّمَ ذَبِيحَةً عَنْ خَطايا الشَّعبِ وَعَنْ خَطاياهُ هُوَ نَفسُهُ أيضاً.

и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

4 و َما مِنْ أحَدٍ يُنَصِّبُ نَفسَهُ فِي هَذِهِ الوَظِيفَةِ الشَّرِيفَةِ، بَلْ يَنْبَغيْ أنْ يَكُونَ مَدعُوّاً مِنَ اللهِ، كَما كانَ هارُونُ.

А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

5 و َكَذَلِكَ لَمْ يَرفَعِ المَسِيحُ نَفسَهُ إلَى مَرْكِزِ رَئِيسِ كَهَنَةٍ، لَكِنَّ اللهَ هُوَ الَّذِي قالَ لَهُ: «أنتَ ابنِي، وَأنا اليَومَ وَلَدْتُكَ.»

така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

6 ك َما يَقُولُ لَهُ فِي مَكانٍ آخَرَ مِنَ الكِتابِ: «أنتَ كاهِنٌ إلَى الأبَدِ عَلَىْ رُتْبَةِ مَلْكِيصادَقَ.»

както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"

7 و َأثناءَ حَياةِ يَسُوعَ عَلَى الأرْضِ، قَدَّمَ تَضَرُّعاتٍ بِصُراخٍ شَدِيدٍ وَدُمُوعٍ للهِ القادِرِ أنْ يُنقِذَهُ مِنَ المَوتِ، وَسُمِعَتْ صَلاتُهُ بِسَبَبِ تَقواهُ.

Тоя <Христос> в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

8 و َرُغمَ أنَّهُ كانَ ابناً، فَقَدْ تَعَلَّمَ الطّاعَةَ مِنْ خِلالِ الآلامِ الَّتِي عاناها.

ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

9 و َبَعدَ أنْ كُمِّلَ بِالآلامِ، صارَ مَصدَرَ خَلاصٍ أبَدِيٍّ لِكُلِّ الَّذِينَ يُطِيعُونَهُ.

и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

10 و َقَدْ أعلَنَهُ اللهُ رَئِيسَ كَهَنَةٍ عَلَىْ رُتْبَةِ مَلْكِيصادَقَ. تَحذِيْرٌ مِنَ السُّقُوط

наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

11 ل َدَيْنا الكَثِيرُ لِنَقُولَهُ لَكُمْ حَولَ هَذا المَوضُوعِ. لَكِنْ يَصعُبُ عَلَينا إفْهامُكُمْ، لِأنَّكُمْ صِرْتُمْ بَطِيئِي الفَهْمِ.

Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

12 ف َمَعَ أنَّهُ يُفتَرَضُ أنْ تَكُونُوا قَدْ أصبَحتُمُ الآنَ مُعَلِّمِيْنَ، فَما زِلْتُمْ تَحتاجُونَ مَنْ يُعَلِّمُكُمْ مِنْ جَديدٍ أساسِيّاتِ تَعالِيْمِ اللهِ. أنتُمْ كَالأطفالِ تَحتاجُونَ إلَى الحَلِيبِ، لا إلَى طَعامٍ حَقِيْقِيٍّ صَلْبٍ!

Понеже докато вие трябваше <до сега>, според <изтеклото> време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

13 ف َالمُبتَدِئُونَ غَيْرُ المُتَمَرِّسِيْنَ فِي التَّعلِيْمِ الصَّحِيْحِ هُمْ كَالأطفالِ الَّذِيْنَ يَحتاجُونَ إلَى الحَلِيْبِ.

Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

14 أ مّا الطَّعامُ الحَقِيْقِيُّ فَلِلنّاضِجِيْنَ الَّذِيْنَ تَدَرَّبَتْ قُدُراتُهُمْ بِالخِبرَةِ عَلَى التَّمِيِيزِ بَيْنَ الخَيْرِ وَالشَّرِّ.

а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.