1 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

2 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: هَذِهِ هِيَ أعيادُ اللهِ الَّتِي حَدَّدْتُ مَواعِيدَها، فأعلِنُوها كَمُناسَباتٍ خاصَّةٍ. يَومُ السَّبت

Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:

3 « تَعمَلُونَ فِي سِتَّةِ أيّامٍ، لَكِنَّ اليَومَ السّابِعَ يَكُونُ يَومَ راحَةٍ، سَبْتاً، مُناسَبَةً مُقَدَّسَةً، فَلا تَعمَلُوا فِيهِ. إنَّهُ سَبتٌ للهِ فِي كُلِّ أماكِنِ سُكناكُمْ. الفِصح

Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: <в нея> да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.

4 « هَذِهِ هِيَ أعيادُ اللهِ الخاصَّةِ، المَواسِمُ المُقَدَّسَةُ الَّتِي تُعلِنُوها فِي أوقاتِها المُعَيَّنَةِ.

Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:

5 ف ِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ تُقَدِّمُونَ ذَبيحَةَ الفِصحِ للهِ بَعْدَ الغُرُوبِ وَقَبلَ حُلُولِ الظَلامِ. عِيدُ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِر

В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;

6 « وَفِي اليَومِ الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ نَفْسِهِ، يَبْدأُ عِيدُ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِرِ للهِ. وَلِمُدَّةِ سَبعَةِ أيّامٍ، تَأكُلُونَ خَبْزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ.

и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.

7 ف ِي اليَومِ الأوَّلِ، يَكُونُ لَكُمُ اجتِماعٌ مُقَدَّسٌ. وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ.

На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

8 ت َأتُونَ بِتَقدِماتٍ تُحَرَقُ للهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ. وَفِي اليَومِ السّابِعِ، يَكُونُ هُناكَ اجتِماعٌ مُقَدَّسٌ. وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ.» عِيدُ أوَّلِ الحَصاد

И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

9 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ говори още на Моисея, казвайки:

10 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: حِينَ تَدخُلُونَ الأرْضَ الَّتِي سَأُعطِيها لَكُمْ وَتَحصُدُونَ مَحاصِيلَها، أحْضِرُوا أوَّلَ حُزمَةٍ مِنْ حَصِيدِكُمْ إلَى الكاهِنِ.

Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;

11 ي ُقَدِّمُ الكاهِنُ الحُزمَةَ فِي حَضْرَةِ اللهِ لِتُقبَلَ مِنكُمْ. يُقَدِّمُها فِي اليَومِ الَّذِي يَلِي السَّبتَ.

и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.

12 « وَفي اليَومِ الَّذِي تُقَدِّمُونَ فِيهِ الحُزمَةَ، قَدِّمُوا حَمَلاً عُمْرُهُ سَنَةٌ لا عَيبَ فِيهِ ذَبيحَةً صاعِدَةً للهِ.

И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;

13 و َقَدِّمُوا تَقدِمَةَ طَحِينٍ مَعَ الحَمَلِ: عُشْرَينِ القُفَّةِ مِنَ الطَّحِينِ مَمزُوجاً بِالزَّيتِ، تِقْدِمَةً مُعَدَّةً بِالنّارِ كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ. وَتَسكُبُونَ تَقدِمَةً مِنَ النَّبيذِ بِمِقدارِ وِعاءٍ واحِدٍ.

и хлебния му принос, две десети <от ефа> чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.

14 ل ا تَأكُلُوا مِنَ القَمحِ الجَدِيدِ – لا فَرِيكاً وَلا خُبزاً – إلَى اليَومِ الَّذِي تَأتُونَ فِيهِ بِهَذِهِ التَّقدِمَةِ إلَى إلَهِكُمْ. سَتَكُونُ لَكُمْ هَذِهِ الشَّرِيعَةُ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ حَيثُما تَسكُنُونَ. عِيدُ الخَمسِين

А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

15 « احسِبُوا سَبعَةَ أسابِيعَ كامِلَةً، مِنْ اليَومِ التّالِي لِلسَّبتِ حِيْنَ أحضَرْتُمْ حُزمَةَ التَّقدِمَةِ الَّتِي رُفِعَتْ فِي حَضرَةِ اللهِ.

От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;

16 ا حسِبُوا خَمسِينَ يَوماً إلَى اليَومِ الَّذِي يَلِي السَّبتَ، وَقَدِّمُوا تَقدِمَةً جَدِيدَةً للهِ.

до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.

17 أ حْضِرُوا مِنْ بُيُوتِكُمْ رَغِيفَيِّ خُبزٍ تَقدِمَةً مَرفُوعَةً للهِ. يُصْنَعُ الرَّغِيفانِ مِنْ عُشْرَي قُفَّةٍ مِنْ طَحِينٍ جَيِّدٍ، وَيُخبَزانِ مَعَ خَمِيرَةٍ. هَذِهِ هِيَ تَقدِمَتُكُمْ للهِ مِنْ باكُورَةِ أوَّلِ الحَصادِ.

Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети <от ефа> чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.

18 و َقَدِّمُوا مَعَ الخُبزِ سَبعَةَ حِملانٍ ذُكُورٍ عُمْرُ الواحِدِ سَنَةٌ، وَعِجلاً، وَكَبْشَينِ، جَمِيعُها بِلا عَيبٍ. لِتَكُونَ ذَبيحَةً صاعِدَةً للهِ مَعَ تَقدِمَةِ الطَّحِينِ وَمَعَ السَّكِيبِ، تِقْدِمَةً مُعَدَّةً بِالنّارِ كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.

19 ث ُمَّ قَدِّمُوا تَيساً ذَكَراً ذَبيحَةَ خَطِيَّةٍ، وَحَمَلَينِ عُمْرُ الواحِدِ سَنَةٌ، تُقَدَّمُ ذَبِيحَةَ سَلامٍ.

Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.

20 « يَرفَعُ الكاهِنُ الحَمَلَينِ مَعَ الخُبزِ الَّذِي مِنْ باكُورَةِ أوَّلِ الحَصادِ تَقدِمَةً فِي حَضرَةِ اللهِ. تَكُونُ التَّقدِمَةُ مُقَدَّسَةً للهِ وَتُعطَى لِلكاهِنِ.

И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника.

21 ف ِي ذَلِكَ اليَومِ نَفْسِهِ، تُعلِنُونَ انْعِقادَ اجتِماعٍ مُقَدَّسٍ. وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ. سَتَكُونُ لَكُمْ هَذِهِ الشَّرِيعَةُ فِي جَمِيعِ أجيالِكُمْ حَيثُما تَسكُنُونَ.

И на същия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.

22 « حِينَ تَحصُدُونَ أرْضَكُمْ، لا تَحصُدُوا أطرافَها، وَلا تَعُودُوا إلَى الحَقلِ لِجَمْعِ ما تَبَقَّى أوْ سَقَطَ، بَلْ تَترُكُوهُ لِلفُقَراءِ وَالغُرَباءِ. أنا إلَهُكُمْ.» عِيدُ الأبواق

И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.

23 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

24 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: يَكُونُ اليَومُ الأوَّلُ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ يَومَ راحَةٍ لَكُمْ. تَنفُخُونَ فِي البُوقِ لِتُذَكِّرُوا النّاسَ بِالاحتِفالِ المُقَدَّسِ.

Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.

25 ل ا تَقُومُوا بِأيِّ عَمَلٍ فِي ذَلِكَ اليَومِ، بَلْ قَدِّمُوا تَقدِماتٍ للهِ.» يَومُ الكَفّارَة

<В него> да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.

26 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ говори още на Моисея, казвайки:

27 « سَيَكُونُ يَومُ الكَفّارَةِ فِي اليَومِ العاشِرِ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ. سَيَكُونُ مُناسَبَةً خاصَّةً لَكُمْ. تَتَذَلَّلُونَ بِالصَومِ فِي هَذا اليَومِ وَتُحضِرُونَ تَقدِماتٍ للهِ.

Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.

28 ا تْرُكُوا جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي هَذا اليَومِ لِأنَّهُ يَومُ الكَفّارَةِ، لِلتَّكْفِيرِ عَنْكُمْ فِي حَضْرَةِ إلَهِكُمْ.

Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.

29 « فَمَنْ لَمْ يَصُمْ فِي هَذا اليَومِ، يُقطَعُ مِنَ الشَّعبِ.

Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.

30 و َإنْ عَمِلَ أحَدٌ عَمَلاً فِي هَذا اليَومِ، يُبادُ مِنَ الشَّعبِ.

И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.

31 ا تْرُكُوا جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي هَذا اليَومِ. سَتَكُونُ لَكُمْ هَذِهِ الشَّرِيعَةُ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ حَيثُما تَسكُنُونَ.

Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.

32 س َيَكُونُ يَومَ راحَةٍ لَكُمْ، تَتَذَلَّلُونَ فِيهِ بِالصَومِ. مِنْ مَساءِ اليَومِ التّاسِعِ فِي الشَّهرِ وَحَتَّى مَساءِ اليَومِ التّالِي.» عِيدُ السَّقائِف

Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

33 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ говори още на Моисея, казвайки:

34 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: فِي اليَومِ الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ يَبدَأُ عِيدُ السَّقائِفِ، وَيَسْتَمِرُّ سَبعَةَ أيّامٍ إكراماً للهِ.

Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.

35 ي َكُونُ اليَومُ الأوَّلُ اجتِماعاً مُقَدَّساً، تَتْرُكُونَ فِيهِ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ.

На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

36 ت ُحْضِرُونَ تَقدِماتٍ للهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ. وَفِي اليَومِ الثّامِنِ، تَعْقِدُونَ اجتِماعاً مُقَدَّساً، وَتُحضِرُونَ فِيهِ تَقدِماتٍ مُعَدَّةً بِالنّارِ للهِ. يَكُونُ ذَلِكَ تَجَمُّعاً مَهِيباً، وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ.

Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

37 « هَذِهِ هِيَ أعيادُ اللهِ الَّتِي تُعلِنُونَها مُناسَباتٍ مُقَدَّسَةً، لِتَقدِيمِ تَقدِماتٍ للهِ: ذَبائِحَ صاعِدَةٍ وَتَقدِماتِ طَحِينٍ وَذَبائِحَ وَسَكِيباً، كُلُّ واحِدَةٍ مِنها فِي يَومِها المُناسِبِ.

Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,

38 ت ُقامُ هَذِهِ الأعيادُ عَدا سُبُوتِ اللهِ ، وَعَدا تَقدِماتِ النُّذُورِ وَالتَّقدِماتِ الاختِيارِيَّةِ الإضافِيّةِ الَّتِي تُقَدِّمُونَها للهِ.

освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.

39 « فِي اليَومِ الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ، وَبَعدَ أنْ تَكُونُوا قَدْ جَمَعتُمْ حَصِيدَ الأرْضِ وَغَلّاتِها، تَحتَفِلُونَ بِعِيدٍ للهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ. وَاليَومُ الأوَّلُ وَالثّامِنُ سَيَكُونانِ يَومَي راحَةٍ خاصَّينِ.

А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.

40 ف ِي اليَومِ الأوَّلِ، تَأخُذُونَ مِنْ ثَمَرِ أشجارِكُمُ الجَيِّدِ، وَسُعُفاً مِنْ أشجارِ النَّخِيلِ، وَأغصاناً مِنْ أشجارٍ مُورِقَةٍ، وَمِنَ الصَّفصافِ الَّذِي بِجانِبِ الجَداوِلِ، وَتَحتَفِلُونَ فِي حَضْرَةِ إلَهِكُمْ سَبعَةَ أيّامٍ.

И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.

41 ا حتَفِلُوا بِهِ عِيداً للهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ فِي السَّنَةِ. سَتَكُونُ لَكُمْ هَذِهِ الشَّرِيعَةُ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ حَيثُما تَسكُنُونَ، تَحتَفِلُونَ بِهِ فِي اليَومِ السّابِعِ.

Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.

42 س َتَسكُنُونَ فِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةٍ لِسَبعَةِ أيّامٍ. سَيُقِيمُ كُلُّ مُواطِنٍ فِي إسْرائِيلَ فِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةٍ،

В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,

43 ل ِيَعرِفَ أحفادُكُمْ أنِّي أنا أسكَنتُ بَنِي إسْرائِيلَ فِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةٍ حِينَ أخرَجتُهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ. أنا إلَهُكُمْ.»

за да познаят <бъдещите> ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

44 ف َأخبَرَ مُوسَى بَنِي إسْرائِيلَ بِكُلِّ أعيادِ اللهِ.

И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.