1 و َتَكَلَّمَ اللهُ ثانِيَةً إلَى يُونانَ وَقالَ:

И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:

2 « قُمْ وَاذْهَبْ فِي الحالِ إلَى المَدِينَةِ الكَبِيرَةِ نِينَوَى، وَبَلِّغْ أهلَها رِسالَتِي الَّتِي أُخبِرُكَ بِها.»

Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.

3 ف َقامَ يُونانُ عَلَى الفَورِ وَذَهَبَ إلَى نِينَوَى، كَما قالَ اللهُ. وَكانَتْ نِينَوَى مَدِينَةً كَبِيرَةً وَتَحتاجُ مَسِيرَةَ ثَلاثَةَ أيّامٍ لِاجتِيازِها.

И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, <който изискваше> три дни за да се обходи.

4 ف َدَخَلَ يُونانُ المَدِينَةَ، وَمَشَى مَسِيرَةَ يَومٍ واحِدٍ وَهُوَ يُعلِنُ وَيَقُولُ: «بَعدَ أربَعِينَ يَوماً، سَتُدَمَّرُ نِينَوَى.»

И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

5 ف َآمَنَ شَعبُ نِينَوَى بِاللهِ وَأعلَنُوا أنَّهُمْ سَيَصُومُونَ وَيَلبِسُونَ الخَيشَ. وَقَدْ فَعَلُوا ذَلِكَ كُلُّهُمْ، مِنْ كَبِيرِهِمْ إلَى صَغِيرِهِمْ.

И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;

6 و َعِندَما وَصَلَ الخَبَرُ إلَى مَلِكِ نِينَوَى، قامَ عَنْ عَرشِهِ، وَخَلَعَ ثَوبَهُ وَلَبِسَ خَيشاً، وَجَلَسَ بَينَ الرَّمادِ.

понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.

7 ث ُمَّ أصدَرَ الأمرَ المَلَكِيَّ التّالِي فِي كُلِّ نِينَوَى: بِأمرٍ مِنَ المَلِكِ وَكِبارِ وُزَرائِهِ، لا يَأكُلْ إنسانٌ وَلا حَيَوانٌ طَعاماً، وَلا يَشرَبْ ماءً.

И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

8 و َلِيَلبِسِ النّاسُ وَالبَهائِمُ خَيشاً، وَلِيُصَلُّوا إلَى اللهِ بِكُلِّ قُوَّتِهُمْ، وَلِيَكُفَّ كُلُّ واحِدٍ عَنْ مَسلَكِهِ الشِّرِّيرِ، وَعَنْ ظُلْمِهِ.

но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

9 ف َلَعَلَّ اللهَ يَعْدِلُ عَنْ حُكمِهِ، وَيَرجِعَ عَنْ غَضَبِهِ، فَلا نَهلِكَ.

Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?

10 ف َرَأى اللهُ ما فَعَلُوهُ، وَأنَّهُمْ كَفُّوا عَنْ مَسالِكِهِمِ الشِرِّيرَةِ، فَعَدَلَ اللهُ عَنْ حُكمِهِ بِخُصُوصِ العِقابِ الَّذِي قالَ إنَّهُ سَيُوقِعُهُ بِهِمْ، وَلَمْ يُنَفِّذْهُ.

И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.