1 ا جتَمَعَ كُلُّ الشَّعبِ مَعاً فِي السّاحَةِ قُرْبَ «بابِ الماءِ» وَطَلَبُوا مِنَ المُعَلِّمِ عَزْرا أنْ يُحضِرَ كِتابَ شَرِيعَةِ مُوسَى الَّتِي أمَرَ اللهُ بَنِي إسْرائِيلَ بِأنْ يَتَّبِعُوها.

Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.

2 ف َأحضَرَ عَزْرا الكاهِنُ كِتابَ الشَّرِيعَةِ أمامَ الجُمْهُورِ الَّذِي تَألَّفَ مِنَ الرِّجالِ وَالنِّساءِ مَعاً، أي كُلِّ مَنْ يَسْتَطِيعُ أنْ يَفهَمَ ما يَسْمَعُهُ. وَكانَ ذَلِكَ فِي اليَوْمِ الأوَّلِ مِنَ الشَّهْرِ السّابِعِ.

И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.

3 و َقَرَأ عَزْرا أمامَ السّاحَةِ، أمامَ «بابِ الماءِ» مِنْ أوَّلِ الصَّباحِ إلَى الظُّهْرِ، لِلرِّجالِ وَالنِّساءِ وَكُلِّ مَنْ يَسْتَطِيعُ أنْ يَفهَمَ ما يَسْمَعُهُ. وَأصغَى كُلُّ الشَّعبِ إلَى تَعلِيمِ الشَّرِيعَةِ.

И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {Еврейски: Ушите.} на всичките люде беше в книгата на закона.

4 و َوَقَفَ المُعَلِّمُ عَزْرا عَلَى مِنَصَّةٍ خَشَبِيَّةٍ صُنِعَتْ لِتِلْكَ المُناسَبَةِ. وَعَلَى يَمِينِهِ وَقَفَ مَتَّثْيا وَشَمَعُ وَعَنايا وَأُورِيّا وَحِلْقِيّا وَمَعْسِيّا. وَعَلَى شِمالِهِ وَقَفَ فَدايا وَمِيشائِيلُ وَمَلْكِيّا وَحاشُومُ وَحَشْبَدّانَةُ وَزَكَرِيّا وَمَشُلّامُ.

А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.

5 و َفَتَحَ عَزْرا الكِتابَ عَلَى مَرْأى مِنْ جَمِيعِ الشَّعبِ، لِأنَّهُ كانَ أعلَى مِنْهُمْ. وَلَمّا فَتَحَ عَزْرا الكِتابَ، وَقَفَ كُلُّ الشَّعبِ.

И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

6 و َسَبَّحَ عَزْرا اللهَ ، الإلَهَ العَظِيمَ، فَأجابَ جَمِيعُ الشَّعبِ: «آمِين! آمِين!» وَأيادِيهِمْ مَرفُوعَةٌ. وَانحَنُوا وَعَبَدُوا اللهَ وَوُجُوهُهُمْ إلَى الأرْضِ.

И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

7 و َقامَ اللّاوِيُّونَ، وَهُمْ يَشُوعُ وَبانِي وَشَرَبْيا وَيامِينُ وَعَقُّوبُ وَشَبْتايَ وَهُودِيّا وَمَعْسِيّا وَقَلِيطا وَعَزَرْيا وَيُوزابادُ وَحَنانُ وَفَلايا، بِإفْهامِ الشَّعبِ شَرِيعَةَ اللهِ وَالشَّعْبُ واقِفُونَ فِي أماكِنِهِمْ.

А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като <стояха> людете на местата си.

8 و َقَرَأُوا كِتابَ شَرِيعَةِ اللهِ قِسْماً قِسْماً وَأوضَحُوا مَعْناها، فَفَهِمَ الشَّعبُ ما قُرِئَ عَلَيهِمْ.

Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

9 و َقالَ نَحَمْيا الوالِي وَعَزْرا المُعَلِّمُ وَاللّاوِيُّونَ الَّذِينَ يُعَلِّمُونَ الشَّعبَ لَهُمْ: «هَذا اليَوْمُ مُخَصَّصٌ لإلَهِكُمْ. فَلا تَحزَنُوا وَلا تَنُوحُوا،» لِأنَّ الشَّعبَ كانُوا جَمِيعاً يَبكُونَ وَهُمْ يَسْمَعُونَ كَلامَ الشَّرِيعَةِ.

И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

10 و َقالَ لَهُمْ عَزْرا: «اذْهَبُوا وَكُلُوا طَعاماً دَسِماً وَاشْرَبُوا شَراباً حُلْواً، وَأرسِلُوا حِصَّةً لِلَّذِينَ لَمْ يُحضِرُوا طَعاماً، لِأنَّ اليَوْمَ مُخَصَّصٌ لِرَبِّنا. وَلا تَحزَنُوا لِأنَّ فَرَحَ اللهِ يَجْعَلُكُمْ أقْوِياءَ.»

Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила.

11 و َكانَ اللّاوِيُّونَ يُهَدِّئُونَ الشَّعبَ بِقَولِهِمْ: «اسْكُتُوا وَلا تَحزَنُوا، فَهَذا يَوْمٌ مُخَصَّصٌ للهِ.»

И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете.

12 ف َقامَ جَمِيعُ الشَّعبِ لِيَأْكُلُوا وَيَشْرَبُوا وَيُرْسِلُوا حِصَصاً مِنَ الطَّعامِ، وَيَحتَفِلُوا بِفَرَحٍ عَظِيمٍ، لِأنَّهُمْ فَهِمُوا الكَلامَ الَّذِي أُعلِنَ لَهُمْ.

И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.

13 و فِي اليَوْمِ الثّانِي مِنَ الشَّهْرِ، اجْتَمَعَ رُؤَساءُ جَمِيعِ العائِلاتِ وَالكَهَنَةُ اللّاوِيُّونَ مَعَ المُعَلِّمِ عَزْرا لِدِراسَةِ كَلامِ الشَّرِيعَةِ وَتَعلِيمِها.

И на втория ден началниците на бащините <домове> на всичките люде, и свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.

14 و َوَجَدُوا فِيها ما أمَرَ بِهِ اللهُ عَلَى فَمِ مُوسَى. وَأنَّ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يَسْكُنُوا فِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةٍ فِي عِيدِ الشَّهْرِ السّابِعِ.

И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Моисея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец,

15 و َأنْ يُنادُوا بِالكَلِماتِ التّالِيَةِ وَيَنشُرُوها عَبْرَ مُدُنِهِمْ وَفِي القُدْسِ: «اخْرُجُوا إلَى المَناطِقِ الجَبَلِيَّةِ وَأحْضِرُوا أغصاناً مِنَ الزَّيتُونِ وَالزَّيتُونِ البَرِّيِّ وَالآسِ وَالنَّخِيلِ وَأشْجارٍ مُورِقَةٍ أُخْرَى لِكَي تَصنَعُوا سَقائِفَ كَما هُوَ مَكتُوبٌ فِي الشَّرِيعَةِ.»

и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.

16 ف َخَرَجَ الشَّعبُ وَأحضَرُوا أغصاناً وَصَنَعُوا سَقائِفَ مُؤَقَّتَةً لِأنفُسِهِمْ، كُلُّ واحِدٍ عَلَى سَطْحِ بَيتِهِ وَفِي ساحَةِ مَنزِلِهِ، وَفِي ساحاتِ بَيتِ اللهِ، وَفِي السّاحَةِ القَرِيبَةِ مِنْ بابِ الماءِ، وَالسّاحَةِ القَرِيبَةِ مِنْ بابِ أفْرايِمَ.

И тъй, людете излязоха та донесоха <клони>, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.

17 و َصَنَعَتْ كُلُّ الجَماعَةِ الَّتِي عادَتْ مِنَ السَّبِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةً، وَأقامُوا فِيها. لِأنَّهُمْ لَمْ يَفعَلُوا هَذا مِنْ أيّامِ يَشُوعَ بْنِ نُونَ. وَكانَ فَرَحُهُمْ عَظِيماً.

Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.

18 و َكانَ عَزْرا يَقرَأُ مِنْ كِتابِ شَرِيعَةِ اللهِ كُلَّ يَوْمٍ مِنْ أوَّلِ يَوْمٍ إلَى آخِرِ يَوْمٍ فِي الاحتِفالِ. وَاحتَفَلُوا سَبعَةَ أيّامٍ، وَفِي اليَوْمِ الثّامِنِ كانَ هُناكَ اجتِماعٌ خاصٌّ كَما تَقُولُ الشَّرِيعَةُ.

При това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.