1 و َعِندَما جاءَ عِيدُ يُومِ الخَمسِينَ، كانُوا كُلُّهُمْ مُجتَمِعِينَ مَعاً فِي مَكانٍ واحِدٍ.
И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 ف َإذا بِصَوتٍ مِنَ السَّماءِ يُشبِهُ هُبُوبَ رِيحٍ عَنِيفَةٍ، مَلأ جَمِيعَ أرجاءِ البَيتِ الَّذي كانُوا يَجلِسُونَ فيهِ.
И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
3 و َإذا بِألسِنَةٍ شَبِيهَةٍ بِنارٍ تَظهَرُ لَهُمْ، وَتَتَوَزَّعُ عَلَى كُلِّ واحِدٍ مِنهُمْ.
И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
4 ف َامْتَلأُوا جَمِيعاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، وَبَدَأُوا يَتَكَلَّمُونَ بِلُغاتٍ أُخْرَى، كَما مَكَّنَهُمُ الرُّوحُ مِنْ أنْ يَتَكَلَّمُوا.
И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят.
5 و َكانَ هُناكَ يَهُودٌ أتقِياءٌ مِنْ كُلِّ أُمَّةٍ عَلَى الأرْضِ قَدِ اجْتَمَعوا فِي مَدينَةِ القُدسِ.
<А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 ف َلَمّا جاءَ هَذا الصَّوتُ، تَجَمهَرَ جَمعٌ كَبِيرٌ مِنهُمْ. وَكانُوا مُرتَبِكِينَ لِأنَّ كُلَّ واحِدٍ مِنْهُمْ كانَ يَسْمَعُهُمْ يَتَكَلَّمُونَ بِلُغَتِهِ الخاصَّةِ.
И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 ف َكانُوا مَذهُولِينَ وَقالُوا مُتَعَجِّبِينَ: «ألَيسَ كُلُّ هَؤُلاءِ الَّذِينَ يَتَكَلَّمُونَ هُمْ مِنَ الجَليلِ؟
И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?
8 ف َكَيفَ يَسمَعُهُمْ كُلُّ واحِدٍ مِنّا يَتَكَلَّمُونَ بِلُغَتِهِ الَّتي وُلِدَ فيها؟»
Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?
9 ف َقَدْ لاحَظُوا أنَّهُمْ فَرْتِيُّونَ وَمادِيُّونَ وَعِيلامِيُّونَ، وَمِنْ أهلِ ما بَينَ النَّهرَينِ وَاليَهُودِيَّةِ وَكَبَّدُوكِيَّةَ وَبُنطُسَ وَأسِيّا
Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 و َفَرِيجِيَّةَ وَبَمفِيلِيَّةَ وَمِصْرَ وَالمَناطِقَ اللِّيبِيَّةَ القَرِيبَةَ مِنْ مَدِينَةِ قِيرِينِ وَرُوما. وَلاحَظُوا أنَّ بَعْضَهُمْ مِنْ أصلٍ يَهُودِيٍّ وَبَعْضَهُمْ قَدْ تَحَوَلُوا إلَى اليَهُودِيَّةِ،
Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,
11 و َأنَّ بَينَهُمْ كرِيتِيُّونَ وَعَرَبٌ. فَقالُوا: «ها نَحنُ نَسمَعُ هَؤُلاءِ الرِّجالَ الجَلِيلِيِّيْنَ يَتَحَدَّثُونَ عَنْ أعمالِ اللهِ العَجِيبَةِ فِي لُغاتِنا نَحنُ!»
критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 ف َكانُوا جَمِيعاً مَذهُولِينَ وَمُتَحَيِّرِينَ، يَقُولُونَ بَعْضُهُمْ لِبَعْضٍ: «ما الَّذِي يَعنِيهِ هَذا؟»
И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?
13 ل َكِنَّ آخَرِينَ سَخِرُوا بِهِمْ وَقالُوا: «لَقَدْ أسرَفَ هَؤلاءِ فِي شُربِ النَّبِيذِ!» بُطرُسُ يَتَحَدَّثُ إلَى النّاس
А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.
14 ث ُمَّ وَقَفَ بُطرُسُ مَعَ الأحَدَ عَشَرَ رَسُولاً، وَرَفَعَ صَوتَهُ وَخاطَبَ النّاسَ فَقالَ: «أيُّها الإخوَةُ اليَهُودُ، وَيا كُلَّ المُقِيمِينَ فِي القُدسِ، اعلَمُوا هَذا الَّذَي سَأُخْبِرُكُمْ بِهِ، وَأصغُوا إلَى كَلامِي جَيِّداً.
А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, <казвайки>: Юдеи, и всички <вие>, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.
15 م ا هَؤُلاءِ بِسُكارَى كَما تَعتَقِدونَ، فَالوَقتُ لا يَتَجاوَزُ التّاسِعَةَ صَباحاً.
Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е <едвам> третият час на деня;
16 ل َكِنْ هَذا هُوَ ما تَحَدَّثَ عَنهُ النَّبِيُّ يُوئِيلُ:
но това е казаното чрез пророк Иоила: -
17 ‹ يَقُولُ اللهُ: فِي الأيّامِ الأخِيرَةِ سَأسكُبُ رُوحِي عَلَى كُلِّ النّاسِ. وَسَيَتَنَبَّأُ أولادُكُمْ وَبَناتُكُمْ. وَسَيَرَى شُبّانُكُمْ رُؤَىً. وَسَيحلُمُ شُيُوخُكُمْ أحلاماً.
"И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
18 ف ِي تِلكَ الأيّامِ، سَأسكُبُ رُوحِي عَلَى عَبِيدِي، رِجالاً وَنِساءً، وَسَيَتَنَبَّأُونَ.
Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.
19 و َسَأُظهِرُ عَجائِبَ فِي السَّماءِ مِنْ فَوقُ، وَآياتٍ تَحتُ عَلَى الأرْضِ، دَماً وَناراً وَسُحُباً كَثِيفَةً مِنَ الدُّخانِ،
И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;
20 ا لشَّمسُ سَتَتَحَوَّلُ إلَى ظُلمَةٍ، وَالقَمَرُ إلَى دَمٍ، قَبلَ أنْ يَأتِيَ يَومُ الرَّبِّ العَظِيمُ المَجِيدُ،
Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.
21 ح ينَ يَخلُصُ كُلُّ مَنْ يَدعُو بِاسْمِ الرَّبِّ.›
И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".
22 « يا رِجالَ إسرائِيلَ! أصغُوا إلَى كَلامِي. يَسُوعُ النّاصِرِيُّ هُوَ رَجُلٌ شَهِدَ لَهُ اللهُ بِالمُعجِزاتِ وَالعَجائِبِ وَالبَراهينَ الَّتي أجراها اللهُ بِواسِطَتِهِ بَينَكُمْ كَما تَعلَمُونَ.
Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,
23 ل َقَدْ سُلِّمَ هَذا الرَّجُلُ إلَيكُمْ وَفْقَ خُطَّةِ اللهِ وَسابِقِ مَعرِفَتِهِ. وَأنتُمْ قَتَلتُمُوهُ إذْ سَمَّرتُمُوهُ إلَى صَلِيبٍ بِمَعُونَةِ أشخاصٍ أشرارٍ.
Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
24 ل َكِنَّ اللهَ أقامَهُ مِنَ المَوتِ، مُحَرِّراً إيّاهُ مِنْ آلامِ المَوتِ. إذْ لَمْ يَكُنْ مُمكِناً لِلمَوتِ أنْ يَحْجِزَهُ.
Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.
25 ف َداوُدُ يَقُولُ عَنهُ: ‹رَأيتُ الرَّبَّ أمامِي دائِماً. هُوَ عَنْ يَمِينِي فَلَنْ أضطَرِبَ.
Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;
26 ل ِهَذا فَرِحَ قَلبِي، وَابتَهَجَ لِسانِي، فَجَسَدِي أيضاً سَيَحيا بِالرَّجاءِ.
Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;
27 ل ِأنَّكَ لَنْ تَترُكَ نَفسِي فِي الهاوِيَةِ. لَنْ تَدَعَ جَسَدَ قُدُّوسِكَ يَتَعَفَّنُ.
Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.
28 ع َرَّفتَنِي طُرُقَ الحَياةِ، وَسَتَملأُنِي فَرَحاً بِحُضُورِكَ.›
Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".
29 « أيُّها الإخوَةُ، يُمكِنُنِي أنْ أقُولُ لَكُمْ بِكُلِّ ثِقَةٍ عَنْ أبِينا داوُدَ، بِأنَّهُ قَدْ ماتَ وَدُفِنَ، وَقَبرُهُ مَوجُودٌ هُنا عِندَنا إلَى هَذا اليَومِ.
Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.
30 ل َكِنَّهُ كانَ نَبِيّاً، وَقَدْ عَرَفَ أنَّ اللهَ قَطَعَ لَهُ وَعداً مَصحُوباً بِقَسَمٍ بِأنَّهُ سَيُجلِسُ واحِداً مِنْ نَسلِهِ عَلَى عَرشِهِ.
И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла постави на престола му,
31 ل َقَدْ رَأى قِيامَةَ المَسِيحِ قَبلَ حُدُوثِها فَقالَ: ‹لَنْ يُترَكَ فِي الهاوِيَةِ، وَلَنْ يَتَعَفَّنَ جَسَدُهُ.›
той предвиждаше <това>, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.
32 ل َقَدْ أقامَ اللهُ يَسُوعَ هَذا مِنَ المَوتِ، وَنَحنُ كُلُّنا شُهُودٌ لِتِلكَ الحَقِيقَةِ.
Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.
33 و َبَعدَ أنْ رُفِعَ إلَى يَمِينِ اللهِ، وَتَلَقَّى الرُّوحَ القُدُسَ الَّذِي وَعَدَ بِهِ الآبُ، سَكَبَ هَذا الرُّوحَ الَّذِي تَرَونَهُ وَتَسمَعُونَهُ الآنَ.
И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
34 أ مّا داوُدُ فَلَمْ يَصْعَدْ إلَى السَّماءِ. وَهُوَ نَفسُهُ قالَ: ‹قالَ الرَّبُّ لِسَيِّديْ: اجلِسْ عَنْ يَمِينِي،
Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,
35 إ لَى أنْ أجعَلَ أعداءَكَ مَداساً لِرِجلَيكَ.›
докле положа враговете Ти за Твое подножие".
36 « وَلِهَذا، فَليَعلَمْ كُلُّ بَنِي إسرائِيلَ أنَّ اللهَ أعلَنَ يَسُوعَ هَذا الَّذِي صَلَبتُمُوهُ، رَبّاً وَمَسِيحاً.»
И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.
37 ف َلَمّا سَمِعَ النّاسُ هَذا الكَلامَ، تَمَزَّقَتْ قُلُوبُهُمْ، وَسَألُوا بُطرُسَ وَالرُّسُلَ الآخَرِينَ: «أيُّها الإخوَةُ، ماذا يَنْبَغي عَلَينا أنْ نَفعَلَ؟»
Като чуха <това>, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
38 ف َقالَ لَهُمْ بُطرُسُ: «تُوبُوا، وَلْيَعتَمِدْ كُلُّ واحِدٍ مِنكُمْ عَلَى اسْمِ يَسُوعَ المَسِيحِ لِمَغفِرَةِ خَطاياكُمْ، فَتَنالونَ عَطِيَّةِ الرَّوحِ القُدُسِ.
А Петър им <рече:> Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.
39 ف َالوَعدُ هُوَ لَكُمْ وَلِأبنائِكُمْ وَلِكُلِّ الأُمَمِ البَعِيدِينَ، أيْ كُلِّ مَنْ يَدعُوهُ الرَّبُّ إلَهُنا.»
Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.
40 و َشَهِدَ لَهُمْ بُطْرُسُ بِكَلامٍ كَثِيرٍ غَيرِ هَذا. وَكانَ يُناشِدُهُمْ فَيَقولُ: «خَلِّصُوا أنفُسَكُمْ مِنَ العِقابِ الَّذِي يَستَحِقُّهُ هَذا الجِيلُ المُنحَرِفُ!»
И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.
41 ف َتَعَمَّدَ كُلُّ الَّذِينَ قَبِلُوا رِسالَتَهُ، وَانضَمَّ إلَى جَماعَةِ المُؤمِنِينَ فِي ذَلِكَ اليَومِ ثَلاثَةُ آلافِ شَخصٍ.
И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
42 و َكانُوا مُنْشَغِلينَ بِتَعلِيمِ الرُّسُلِ، وَالشَّرِكَةِ، وَكَسْرِ الخُبزِ وَالصَّلَواتِ. تَشارُكُ المُؤمِنِينَ فِي كُلِّ شَيء
И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 و َتَمَلَّكَ الجَمِيعَ إحساسٌ بِالرَّهبَةِ، لِأنَّ الرُّسُلَ كانُوا يُجرُونَ عَجائِبَ وَمُعْجِزاتٍ كَثِيرَةً.
И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 و َكانَ كُلُّ المُؤمِنِيْنَ يَجتَمِعُونَ مَعاً وَيَتَشارَكُونَ فِي كُلِّ ما يَملِكُونَهُ.
И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;
45 ب اعُوا أملاكَهُمْ وَمُقتَنَياتِهِمْ، وَوَزَّعُوا ثَمَنَها عَلَى الجَمِيعِ، كُلِّ واحِدٍ حَسَبَ احتِياجِهِ.
и продаваха стоката и имота си, и разпределяха <парите> на всички, според нуждата на всекиго.
46 ك انُوا يُواظِبُونَ عَلَى الاجتِماعِ كُلَّ يَومٍ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ، وَيَشتَرِكُونَ فِي كَسْرِ الخُبزِ مِنْ بَيتٍ إلَى بَيتٍ، وَيَأْكُلُونَ مَعاً بِقُلُوبٍ فَرِحَةٍ مُخلِصَةٍ
И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
47 و َهُمْ يُسَبِّحونَ اللهَ، وَيَحْظَونَ باستِحسانِ جَمِيعِ الشَّعبِ. وَكانَ الرَّبُّ فِي كُلِّ يَومٍ يُضِيفُ الَّذِينَ يَخلُصُونَ إلَى جَماعَةِ المُؤمِنِينَ.
като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.