1 م ِنْ أعماقِ ضِيقِي استَغَثتُ بِكَ يا اللهُ.

(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

2 ي ا رَبُّ، اسْمَعْ صَوتِي! أعطِ آذاناً صاغِيَةً لِتَضَرُّعاتِي.

Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

3 إ نْ حاسَبْتَنا يا اللهُ عَلَى كُلِّ آثامِنا، فَمَنِ يَصمِدُ أمامَكَ يا رَبُّ؟

Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

4 ل َكِنَّنا نَعرِفُ أنَّ المَغفِرَةَ هِيَ مِنْ عِندِكَ. لِذَلِكَ نَتَّقِيكَ.

При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

5 أ نا فِي انتِظارِ اللهِ. نَفسِي تَنتَظِرُهُ، وَتَنْتَظِرُ كَلامَهُ وَتَضَعُ رَجاءَها فِيهِ.

Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

6 ك َحارِسٍ يَنتَظِرُ الفَجرَ أنتَظِرُ الرَّبَّ، أنتَظِرُ كَلامَهُ كَحارِسٍ يَنتَظِرُ الفَجرَ.

Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

7 ا نتَظِرْ، يا إسرائِيلُ، اللهَ. لأنَّ المَحَبَّةَ هِيَ عِندَ اللهِ وَحدَهُ، هُوَ يُخَلِّصُ مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ.

Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

8 و َسَيُخَلِّصُ إسرائِيلَ مِنْ كُلِّ خَطاياهُ.

И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.