1 C anto dei pellegrinaggi. O Signore, io grido a te da luoghi profondi!

(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

2 S ignore, ascolta il mio grido; siano le tue orecchie attente al mio grido d’aiuto!

Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

3 S e tieni conto delle colpe, Signore, chi potrà resistere?

Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

4 M a presso di te è il perdono, perché tu sia temuto.

При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

5 I o aspetto il Signore, l’anima mia lo aspetta; io spero nella sua parola.

Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

6 L ’anima mia anela al Signore più che le guardie non anelino al mattino, più che le guardie al mattino.

Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

7 O Israele, spera nel Signore, poiché presso il Signore è la misericordia e la redenzione abbonda presso di lui.

Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

8 E gli redimerà Israele da tutte le sue colpe.

И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.