1 D i Davide. O Signore, contendi contro i miei avversari, combatti contro quelli che mi combattono.

(По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

2 P rendi il piccolo scudo e il grande scudo e vieni in mio aiuto.

Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

3 T ira fuori la lancia e chiudi la via ai miei persecutori; dimmi: «Sono io la tua salvezza».

Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

4 S iano confusi e svergognati quelli che cercano di togliermi la vita; si ritirino e siano umiliati quelli che meditano la mia rovina.

Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

5 S iano come pula al vento e l’angelo del Signore li scacci.

Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

6 S ia la loro via tenebrosa e sdrucciolevole e l’angelo del Signore li insegua.

Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

7 P oiché, senza motivo, m’hanno teso di nascosto la loro rete, senza motivo hanno scavato una fossa per togliermi la vita.

Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

8 S ventura li colga all’improvviso e siano presi nella rete che essi hanno nascosta; cadano nella trappola preparata per me.

Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 A llora l’anima mia esulterà nel Signore, mi rallegrerò della sua salvezza.

А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

10 T utte le mie ossa diranno: «O Signore, chi è simile a te che liberi il povero da chi è più forte di lui, il povero e il bisognoso da chi vuol derubarlo?»

Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 S i alzano contro di me perfidi testimoni; mi interrogano su cose delle quali non so nulla.

Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

12 M i rendono male per bene; desolata è l’anima mia.

Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

13 E ppure, io, quando erano malati, vestivo il cilicio, affliggevo l’anima mia con il digiuno e pregavo con il capo chino sul petto.

А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

14 C amminavo triste come per la perdita d’un amico, d’un fratello, andavo chino e oscuro in volto, come uno che pianga sua madre.

Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 M a quando io vacillo, essi si rallegrano, si radunano; si raduna contro di me gente abietta che io non conosco; mi lacerano senza posa.

Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

16 Q uei profani, come buffoni da mensa, digrignano i denti contro di me.

Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

17 O Signore, fino a quando starai a guardare? Allontana l’anima mia dalla loro malvagità, l’unica mia, da quelle belve.

Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

18 I o ti celebrerò nella grande assemblea, ti loderò in mezzo a un popolo numeroso.

Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

19 N on si rallegrino di me quelli che a torto mi sono nemici, né strizzino l’occhio quelli che mi odiano senza motivo.

Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

20 P oiché non parlano di pace, anzi meditano inganni contro la gente pacifica del paese.

Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 A prono larga la bocca contro di me e dicono: «Ah, ah! Abbiamo visto con i nostri occhi».

Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 A nche tu hai visto, o Signore; non tacere! O Signore, non allontanarti da me.

Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 R isvègliati, dèstati per farmi giustizia, o mio Dio, mio Signore, per difendere la mia causa.

Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 G iudica secondo la tua giustizia, o Signore, Dio mio; fa’ che essi non si rallegrino di me,

Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

25 c he non dicano in cuor loro: «Ah, ecco il nostro desiderio!» Che non dicano: «Lo abbiamo divorato».

Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

26 S iano tutti insieme svergognati e confusi quelli che si rallegrano dei miei mali; siano ricoperti di vergogna e disonore quelli che s’innalzano superbi contro di me.

Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

27 C antino e si rallegrino quelli che si compiacciono della mia giustizia, e possano sempre dire: «Glorificato sia il Signore che vuole la pace del suo servo!»

Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 L a mia lingua celebrerà la tua giustizia, esprimerà la tua lode per sempre.

И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.