1 R ăfuieşte-te, Doamne, cu cei ce se răfuiesc cu mine! Luptă-te cu cei ce se luptă cu mine!
(По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Î narmează-Te cu scut şi cu pavăză! Ridică-Te, ca să-mi ajuţi!
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.
3 D ezveleşte-Ţi suliţa şi lancea pentru prigonitorii mei! Grăieşte sufletului meu: „Eu sunt mântuirea ta!“
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 S ă fie ruşinaţi şi umiliţi cei ce caută să-mi ia viaţa; să dea înapoi, să fie făcuţi de ruşine cei ce-mi plănuiau răul!
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 S ă fie ca pleava luată de vânt şi să-i izgonească îngerul Domnului!
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Î ntunecoasă şi alunecoasă să le fie calea, iar îngerul Domnului să-i urmărească!
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 F ără nici un motiv mi-au întins pe ascuns un laţ, fără nici un motiv au săpat o groapă sufletului meu.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.
8 D e aceea să-i ajungă prăpădul pe neaşteptate şi să fie prinşi în laţul pe care l-au întins pe ascuns pentru mine; să cadă în el în timpul prăpădului.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 A tunci sufletul meu se va bucura în Domnul, mă voi veseli de mântuirea Lui.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
10 Î ntreaga-mi fiinţă va exclama: „ Doamne, cine este ca Tine, Care să-l scape pe cel sărac de cel mai tare decât el, pe cel sărac şi pe cel sărman – de jefuitorul lui?“
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 N işte martori dezlănţuiţi se ridică şi mă întreabă de ceea ce nu ştiu.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12 A stfel ei îmi răsplătesc cu rău pentru bine şi îmi pustiesc sufletul.
Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13 E u însă, când ei erau bolnavi, mă îmbrăcam cu sac şi îmi smeream sufletul prin post; iar când rugăciunile îmi rămâneau fără răspuns,
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14 c a un prieten, ba mai mult, ca un frate, umblam bocind, ca unul care-şi boceşte mama, cu capul plecat, cuprins de întristare.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 A cum însă, când eu mă împiedic, ei se bucură şi se adună, se adună împotriva mea, lovindu-mă pe ascuns, sfâşiindu -mă fără încetare.
Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.
16 C a nişte bufoni batjocoritori scrâşnesc din dinţi împotriva mea!
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 S tăpâne, cât vei mai privi? Scapă-mi sufletul de pustiirile lor, şi preţioasa mea viaţă – de puii aceştia de lei!
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.
18 A poi Te voi lăuda în adunarea cea mare, Te voi onora în mijlocul unui norod fără număr.
Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 S ă nu se bucure de mine cei ce mă duşmănesc pe nedrept şi să nu tragă cu ochiul cei ce mă urăsc fără motiv!
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 C ăci ei nu vorbesc de pace, ci urzesc înşelătorii împotriva oamenilor liniştiţi din ţară.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 V orbesc împotriva mea, zicând: „Ha! Ha! Ochii noştri şi-au văzut dorinţa împlinită!“
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 D oamne, Tu ai văzut; nu tăcea! Stăpâne, nu Te depărta de mine!
Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
23 R idică-Te, trezeşte-Te pentru apărarea mea, apără-mi pricina, Dumnezeul meu şi Stăpânul meu!
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 J udecă-mă după dreptatea Ta, Doamne, Dumnezeul meu! Nu-i lăsa să se bucure de mine!
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 N ici măcar să nu gândească: „Aha! Ce bine!“ Să nu zică: „L-am înghiţit!“
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.
26 S ă fie făcuţi de ruşine şi de râs cei ce se bucură de necazul meu! Cu ruşine şi cu dezonoare să se îmbrace cei ce se ridică împotriva mea!
Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 S ă strige de veselie şi să se bucure cei ce îndrăgesc dreptatea mea, cei se spun întotdeauna: „Mărit fie Domnul Care doreşte pacea robului Său!“
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 A tunci limba mea va vesti dreptatea Ta şi lauda Ta toată ziua!
И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.