1 N u te lăuda cu ziua de mâine căci nu ştii ce poate aduce o zi!

Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 S ă te laude altul, nu gura ta, un străin, nu buzele tale!

Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3 P iatra este grea şi nisipul este greu, dar supărarea provocată de un prost este mai grea decât amândouă.

Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 F uria este nemiloasă şi mânia este cumplită, dar cine poate sta în faţa geloziei?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 M ai bine o mustrare pe faţă, decât o dragoste ascunsă!

Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6 R ănile făcute de un prieten dovedesc credincioşie, dar sărutările unui duşman sunt din abundenţă.

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7 S ătulul calcă în picioare mierea, dar pentru cel flămând orice lucru amar este dulce.

Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 C a o pasăre care rătăceşte de la cuibul ei, aşa este omul plecat din căminul lui.

Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 U leiul şi parfumul înveselesc inima, iar cuvintele unui prieten care sfătuieşte din suflet sunt dulci.

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 N u-l părăsi pe prietenul tău şi nici pe prietenul tatălui tău şi nu intra în casa fratelui tău în ziua necazului tău; mai bine un vecin aproape decât un frate departe.

Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 F iul meu, fii înţelept şi înveseleşte-mi inima, căci astfel voi putea răspunde celui ce mă dispreţuieşte!

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 O mul prudent vede pericolul şi se ascunde, dar nesăbuiţii merg înainte şi au de suferit.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13 I a-i haina celui ce a girat pentru un străin şi ţine-o garanţie dacă a girat pentru o străină!

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14 B inecuvântarea semenului cu voce tare dis-de-dimineaţă este socotită ca un blestem.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 O picurare continuă într-o zi ploioasă şi o soţie cicălitoare sunt tot una:

Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 c ine încearcă s-o oprească parcă ar opri vântul şi parcă ar apuca untdelemnul cu mâna!

Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17 D upă cum fierul ascute fierul, tot astfel şi omul însuşi îl face mai ager pe semenul său.

Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 C ine îngrijeşte de un smochin îi va mânca roadele şi cine are grijă de stăpânul său va fi preţuit.

Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 D upă cum apa reflectă o faţă, tot astfel şi inima omului îl reflectă pe om.

Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20 A şa cum Locuinţa Morţilor şi Locul Nimicirii nu se satură niciodată, nici ochii omului nu se pot sătura.

Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

21 C reuzetul este pentru argint şi cuptorul pentru aur, dar un om este testat de lauda pe care o primeşte.

Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

22 C hiar dacă ai pisa un prost cu pisălogul în piuă, printre grăunţe, tot nu vei putea îndepărta prostia de la el.

Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 Î ngrijeşte-ţi bine turmele şi dă atenţie cirezilor tale,

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 p entru că nici bogăţiile nu sunt veşnice şi nici coroana nu ţine pe vecie!

Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 D upă ce este îndepărtat fânul, şi iarba nouă se arată, iar iarba de pe dealuri este strânsă,

Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 m ieii vor fi pentru îmbrăcăminte, şi ţapii pentru plata câmpului.

Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

27 V ei avea lapte de capră suficient pentru hrana ta, a familiei tale şi pentru întreţinerea slujnicelor tale.

Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.