1 B oast not thyself of tomorrow; For thou knowest not what a day may bring forth.

Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 L et another man praise thee, and not thine own mouth; A stranger, and not thine own lips.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3 A stone is heavy, and the sand weighty; But a fool's vexation is heavier than they both.

Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 W rath is cruel, and anger is overwhelming; But who is able to stand before jealousy?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 B etter is open rebuke Than love that is hidden.

Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6 F aithful are the wounds of a friend; But the kisses of an enemy are profuse.

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7 T he full soul loatheth a honeycomb; But to the hungry soul every bitter thing is sweet.

Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 A s a bird that wandereth from her nest, So is a man that wandereth from his place.

Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 O il and perfume rejoice the heart; So doth the sweetness of a man's friend that cometh of hearty counsel.

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 T hine own friend, and thy father's friend, forsake not; And go not to thy brother's house in the day of thy calamity: Better is a neighbor that is near than a brother far off.

Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 M y son, be wise, and make my heart glad, That I may answer him that reproacheth me.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 A prudent man seeth the evil, and hideth himself; But the simple pass on, and suffer for it.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13 T ake his garment that is surety for a stranger; And hold him in pledge that is surety for a foreign woman.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14 H e that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, It shall be counted a curse to him.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 A continual dropping in a very rainy day And a contentious woman are alike:

Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 H e that would restrain her restraineth the wind; And his right hand encountereth oil.

Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17 I ron sharpeneth iron; So a man sharpeneth the countenance of his friend.

Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 W hoso keepeth the fig-tree shall eat the fruit thereof; And he that regardeth his master shall be honored.

Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 A s in water face answereth to face, So the heart of man to man.

Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20 S heol and Abaddon are never satisfied; And the eyes of man are never satisfied.

Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

21 T he refining pot is for silver, and the furnace for gold; And a man is tried by his praise.

Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

22 T hough thou shouldest bray a fool in a mortar with a pestle along with bruised grain, Yet will not his foolishness depart from him.

Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 B e thou diligent to know the state of thy flocks, And look well to thy herds:

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 F or riches are not for ever: And doth the crown endure unto all generations?

Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 T he hay is carried, and the tender grass showeth itself, And the herbs of the mountains are gathered in.

Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 T he lambs are for thy clothing, And the goats are the price of the field;

Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

27 A nd there will be goats' milk enough for thy food, for the food of thy household, And maintenance for thy maidens.

Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.