1 A nd after these things Jesus walked in Galilee: for he would not walk in Judaea, because the Jews sought to kill him.

След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

2 N ow the feast of the Jews, the feast of tabernacles, was at hand.

А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

3 H is brethren therefore said unto him, Depart hence, and go into Judaea, that thy disciples also may behold thy works which thou doest.

Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

4 F or no man doeth anything in secret, and himself seeketh to be known openly. If thou doest these things, manifest thyself to the world.

защото никой, <като> иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

5 F or even his brethren did not believe on him.

(Защото нито братята Му вярваха в Него).

6 J esus therefore saith unto them, My time is not yet come; but your time is always ready.

А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

7 T he world cannot hate you; but me it hateth, because I testify of it, that its works are evil.

Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

8 G o ye up unto the feast: I go not up unto this feast; because my time is not yet fulfilled.

Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

9 A nd having said these things unto them, he abode still in Galilee.

И като им рече това, остана си в Галилея.

10 B ut when his brethren were gone up unto the feast, then went he also up, not publicly, but as it were in secret.

А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

11 T he Jews therefore sought him at the feast, and said, Where is he?

Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

12 A nd there was much murmuring among the multitudes concerning him: some said, He is a good man; others said, Not so, but he leadeth the multitude astray.

И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

13 Y et no man spake openly of him for fear of the Jews.

Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

14 B ut when it was now the midst of the feast Jesus went up into the temple, and taught.

Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

15 T he Jews therefore marvelled, saying, How knoweth this man letters, having never learned?

Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

16 J esus therefore answered them and said, My teaching is not mine, but his that sent me.

Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

17 I f any man willeth to do his will, he shall know of the teaching, whether it is of God, or whether I speak from myself.

Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

18 H e that speaketh from himself seeketh his own glory: but he that seeketh the glory of him that sent him, the same is true, and no unrighteousness is in him.

Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

19 D id not Moses give you the law, and yet none of you doeth the law? Why seek ye to kill me?

Не даде ли ви Моисей закона? но <пак> никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

20 T he multitude answered, Thou hast a demon: who seeketh to kill thee?

Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

21 J esus answered and said unto them, I did one work, and ye all marvel because thereof.

Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите <на Мене> поради него.

22 M oses hath given you circumcision (not that it is of Moses, but of the fathers); and on the sabbath ye circumcise a man.

Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

23 I f a man receiveth circumcision on the sabbath, that the law of Moses may not be broken; are ye wroth with me, because I made a man every whit whole on the sabbath?

Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

24 J udge not according to appearance, but judge righteous judgment.

Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

25 S ome therefore of them of Jerusalem said, Is not this he whom they seek to kill?

Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

26 A nd lo, he speaketh openly, and they say nothing unto him. Can it be that the rulers indeed know that this is the Christ?

Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

27 H owbeit we know this man whence he is: but when the Christ cometh, no one knoweth whence he is.

Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

28 J esus therefore cried in the temple, teaching and saying, Ye both know me, and know whence I am; and I am not come of myself, but he that sent me is true, whom ye know not.

Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

29 I know him; because I am from him, and he sent me.

Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

30 T hey sought therefore to take him: and no man laid his hand on him, because his hour was not yet come.

И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

31 B ut of the multitude many believed on him; and they said, When the Christ shall come, will he do more signs than those which this man hath done?

Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

32 T he Pharisees heard the multitude murmuring these things concerning him; and the chief priests and the Pharisees sent officers to take him.

Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

33 J esus therefore said, Yet a little while am I with you, and I go unto him that sent me.

Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и <тогава> ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

34 Y e shall seek me, and shall not find me: and where I am, ye cannot come.

Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

35 T he Jews therefore said among themselves, Whither will this man go that we shall not find him? will he go unto the Dispersion among the Greeks, and teach the Greeks?

На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

36 W hat is this word that he said, Ye shall seek me, and shall not find me; and where I am, ye cannot come?

Какво <значи> тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

37 N ow on the last day, the great day of the feast, Jesus stood and cried, saying, If any man thirst, let him come unto me and drink.

А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

38 H e that believeth on me, as the scripture hath said, from within him shall flow rivers of living water.

Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

39 B ut this spake he of the Spirit, which they that believed on him were to receive: for the Spirit was not yet given; because Jesus was not yet glorified.

А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Дух още не бе <даден>, понеже Исус още не бе се прославил.

40 S ome of the multitude therefore, when they heard these words, said, This is of a truth the prophet.

За туй, <някои> от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

41 O thers said, This is the Christ. But some said, What, doth the Christ come out of Galilee?

Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

42 H ath not the scripture said that the Christ cometh of the seed of David, and from Bethlehem, the village where David was?

Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

43 S o there arose a division in the multitude because of him.

И така възникна раздор между народа за Него.

44 A nd some of them would have taken him; but no man laid hands on him.

И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

45 T he officers therefore came to the chief priests and Pharisees; and they said unto them, Why did ye not bring him?

Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

46 T he officers answered, Never man so spake.

Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така.

47 T he Pharisees therefore answered them, Are ye also led astray?

А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

48 H ath any of the rulers believed on him, or of the Pharisees?

Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

49 B ut this multitude that knoweth not the law are accursed.

Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

50 N icodemus saith unto them (he that came to him before, being one of them),

Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

51 D oth our law judge a man, except it first hear from himself and know what he doeth?

Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

52 T hey answered and said unto him, Art thou also of Galilee? Search, and see that out of Galilee ariseth no prophet.

Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

53 A nd they went every man unto his own house:

И всеки отиде у дома си.