1 B ut I determined this for myself, that I would not come again to you with sorrow.

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

2 F or if I make you sorry, who then is he that maketh me glad but he that is made sorry by me?

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

3 A nd I wrote this very thing, lest, when I came, I should have sorrow from them of whom I ought to rejoice; having confidence in you all, that my joy is the joy of you all.

И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.

4 F or out of much affliction and anguish of heart I wrote unto you with many tears; not that ye should be made sorry, but that ye might know the love that I have more abundantly unto you.

Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

5 B ut if any hath caused sorrow, he hath caused sorrow, not to me, but in part (that I press not too heavily) to you all.

Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

6 S ufficient to such a one is this punishment which was inflicted by the many;

За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

7 s o that contrariwise ye should rather forgive him and comfort him, lest by any means such a one should be swallowed up with his overmuch sorrow.

така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

8 W herefore I beseech you to confirm your love toward him.

Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

9 F or to this end also did I write, that I might know the proof of you, whether ye are obedient in all things.

Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 B ut to whom ye forgive anything, I forgive also: for what I also have forgiven, if I have forgiven anything, for your sakes have I forgiven it in the presence of Christ;

А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 t hat no advantage may be gained over us by Satan: for we are not ignorant of his devices.

да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 N ow when I came to Troas for the gospel of Christ, and when a door was opened unto me in the Lord,

А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,

13 I had no relief for my spirit, because I found not Titus my brother: but taking my leave of them, I went forth into Macedonia.

духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 B ut thanks be unto God, who always leadeth us in triumph in Christ, and maketh manifest through us the savor of his knowledge in every place.

Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 F or we are a sweet savor of Christ unto God, in them that are saved, and in them that perish;

Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 t o the one a savor from death unto death; to the other a savor from life unto life. And who is sufficient for these things?

На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен?

17 F or we are not as the many, corrupting the word of God: but as of sincerity, but as of God, in the sight of God, speak we in Christ.

<Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.