1 H old not thy peace, O God of my praise;

(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2 F or the mouth of the wicked and the mouth of deceit have they opened against me: They have spoken unto me with a lying tongue.

Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3 T hey have compassed me about also with words of hatred, And fought against me without a cause.

Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4 F or my love they are my adversaries: But I give myself unto prayer.

За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва.

5 A nd they have rewarded me evil for good, And hatred for my love.

И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6 S et thou a wicked man over him; And let an adversary stand at his right hand.

<Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

7 W hen he is judged, let him come forth guilty; And let his prayer be turned into sin.

Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8 L et his days be few; And let another take his office.

Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9 L et his children be fatherless, And his wife a widow.

Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 L et his children be vagabonds, and beg; And let them seek their bread out of their desolate places.

Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.

11 L et the extortioner catch all that he hath; And let strangers make spoil of his labor.

Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

12 L et there be none to extend kindness unto him; Neither let there be any to have pity on his fatherless children.

Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 L et his posterity be cut off; In the generation following let their name be blotted out.

Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 L et the iniquity of his fathers be remembered with Jehovah; And let not the sin of his mother be blotted out.

Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 L et them be before Jehovah continually, That he may cut off the memory of them from the earth;

Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 B ecause he remembered not to show kindness, But persecuted the poor and needy man, And the broken in heart, to slay them.

Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.

17 Y ea, he loved cursing, and it came unto him; And he delighted not in blessing, and it was far from him.

Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.

18 H e clothed himself also with cursing as with his garment, And it came into his inward parts like water, And like oil into his bones.

Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 L et it be unto him as the raiment wherewith he covereth himself, And for the girdle wherewith he is girded continually.

Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 T his is the reward of mine adversaries from Jehovah, And of them that speak evil against my soul.

Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 B ut deal thou with me, O Jehovah the Lord, for thy name's sake: Because thy lovingkindness is good, deliver thou me;

А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 F or I am poor and needy, And my heart is wounded within me.

Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 I am gone like the shadow when it declineth: I am tossed up and down as the locust.

Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.

24 M y knees are weak through fasting; And my flesh faileth of fatness.

Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 I am become also a reproach unto them: When they see me, they shake their head.

И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 H elp me, O Jehovah my God; Oh save me according to thy lovingkindness:

Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 T hat they may know that this is thy hand; That thou, Jehovah, hast done it.

За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи.

28 L et them curse, but bless thou: When they arise, they shall be put to shame, But thy servant shall rejoice.

Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 L et mine adversaries be clothed with dishonor, And let them cover themselves with their own shame as with a robe.

Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 I will give great thanks unto Jehovah with my mouth; Yea, I will praise him among the multitude.

И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 F or he will stand at the right hand of the needy, To save him from them that judge his soul.

Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.