1 W hen Jesus had spoken these words, he went forth with his disciples over the brook Kidron, where was a garden, into which he entered, himself and his disciples.

Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2 N ow Judas also, who betrayed him, knew the place: for Jesus oft-times resorted thither with his disciples.

А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3 J udas then, having received the band of soldiers, and officers from the chief priests and the Pharisees, cometh thither with lanterns and torches and weapons.

И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4 J esus therefore, knowing all the things that were coming upon him, went forth, and saith unto them, Whom seek ye?

А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5 T hey answered him, Jesus of Nazareth. Jesus saith unto them, I am he. And Judas also, who betrayed him, was standing with them.

Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6 W hen therefore he said unto them, I am he, they went backward, and fell to the ground.

И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7 A gain therefore he asked them, Whom seek ye? And they said, Jesus of Nazareth.

Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8 J esus answered, I told you that I am he; if therefore ye seek me, let these go their way:

Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9 t hat the word might be fulfilled which he spake, Of those whom thou hast given me I lost not one.

(за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 S imon Peter therefore having a sword drew it, and struck the high priest's servant, and cut off his right ear. Now the servant's name was Malchus.

А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11 J esus therefore said unto Peter, Put up the sword into the sheath: the cup which the Father hath given me, shall I not drink it?

Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12 S o the band and the chief captain, and the officers of the Jews, seized Jesus and bound him,

И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

13 a nd led him to Annas first; for he was father in law to Caiaphas, who was high priest that year.

И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14 N ow Caiaphas was he that gave counsel to the Jews, that it was expedient that one man should die for the people.

А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15 A nd Simon Peter followed Jesus, and so did another disciple. Now that disciple was known unto the high priest, and entered in with Jesus into the court of the high priest;

И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16 b ut Peter was standing at the door without. So the other disciple, who was known unto the high priest, went out and spake unto her that kept the door, and brought in Peter.

А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17 T he maid therefore that kept the door saith unto Peter, Art thou also one of this man's disciples? He saith, I am not.

И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18 N ow the servants and the officers were standing there, having made a fire of coals; for it was cold; and they were warming themselves: and Peter also was with them, standing and warming himself.

А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19 T he high priest therefore asked Jesus of his disciples, and of his teaching.

А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20 J esus answered him, I have spoken openly to the world; I ever taught in synagogues, and in the temple, where all the Jews come together; and in secret spake I nothing.

Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21 W hy askest thou me? Ask them that have heard me, what I spake unto them: behold, these know the things which I said.

Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22 A nd when he had said this, one of the officers standing by struck Jesus with his hand, saying, Answerest thou the high priest so?

Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23 J esus answered him, If I have spoken evil, bear witness of the evil: but if well, why smitest thou me?

Исус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

24 A nnas therefore sent him bound unto Caiaphas the high priest.

Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25 N ow Simon Peter was standing and warming himself. They said therefore unto him, Art thou also one of his disciples? He denied, and said, I am not.

А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

26 O ne of the servants of the high priest, being a kinsman of him whose ear Peter cut off, saith, Did not I see thee in the garden with him?

Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27 P eter therefore denied again: and straightway the cock crew.

И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28 T hey lead Jesus therefore from Caiaphas into the Praetorium: and it was early; and they themselves entered not into the Praetorium, that they might not be defiled, but might eat the passover.

Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29 P ilate therefore went out unto them, and saith, What accusation bring ye against this man?

Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30 T hey answered and said unto him, If this man were not an evildoer, we should not have delivered him up unto thee.

В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31 P ilate therefore said unto them, Take him yourselves, and judge him according to your law. The Jews said unto him, It is not lawful for us to put any man to death:

А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32 t hat the word of Jesus might be fulfilled, which he spake, signifying by what manner of death he should die.

(за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33 P ilate therefore entered again into the Praetorium, and called Jesus, and said unto him, Art thou the King of the Jews?

И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

34 J esus answered, Sayest thou this of thyself, or did others tell it thee concerning me?

Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

35 P ilate answered, Am I a Jew? Thine own nation and the chief priests delivered thee unto me: what hast thou done?

Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36 J esus answered, My kingdom is not of this world: if my kingdom were of this world, then would my servants fight, that I should not be delivered to the Jews: but now is my kingdom not from hence.

Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37 P ilate therefore said unto him, Art thou a king then? Jesus answered, Thou sayest that I am a king. To this end have I been born, and to this end am I come into the world, that I should bear witness unto the truth. Every one that is of the truth heareth my voice.

Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38 P ilate saith unto him, What is truth? And when he had said this, he went out again unto the Jews, and saith unto them, I find no crime in him.

Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

39 B ut ye have a custom, that I should release unto you one at the passover: will ye therefore that I release unto you the King of the Jews?

А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40 T hey cried out therefore again, saying, Not this man, but Barabbas. Now Barabbas was a robber.)

Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.