1 T hen Job answered and said,

Тогава Иов в отговор рече:

2 I have heard many such things: Miserable comforters are ye all.

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 S hall vain words have an end? Or what provoketh thee that thou answerest?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 I also could speak as ye do; If your soul were in my soul's stead, I could join words together against you, And shake my head at you.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 B ut I would strengthen you with my mouth, And the solace of my lips would assuage your grief.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 T hough I speak, my grief is not assuaged; And though I forbear, what am I eased?

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 B ut now he hath made me weary: Thou hast made desolate all my company.

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 A nd thou hast laid fast hold on me, which is a witness against me: And my leanness riseth up against me, It testifieth to my face.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 H e hath torn me in his wrath, and persecuted me; He hath gnashed upon me with his teeth: Mine adversary sharpeneth his eyes upon me.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 T hey have gaped upon me with their mouth; They have smitten me upon the cheek reproachfully: They gather themselves together against me.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 G od delivereth me to the ungodly, And casteth me into the hands of the wicked.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 I was at ease, and he brake me asunder; Yea, he hath taken me by the neck, and dashed me to pieces: He hath also set me up for his mark.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 H is archers compass me round about; He cleaveth my reins asunder, and doth not spare; He poureth out my gall upon the ground.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 H e breaketh me with breach upon breach; He runneth upon me like a giant.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 I have sewed sackcloth upon my skin, And have laid my horn in the dust.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 M y face is red with weeping, And on my eyelids is the shadow of death;

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 A lthough there is no violence in my hands, And my prayer is pure.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 O earth, cover not thou my blood, And let my cry have no resting -place.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 E ven now, behold, my witness is in heaven, And he that voucheth for me is on high.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 M y friends scoff at me: But mine eye poureth out tears unto God,

Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 T hat he would maintain the right of a man with God, And of a son of man with his neighbor!

Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 F or when a few years are come, I shall go the way whence I shall not return.

Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.