1 L et God arise, let his enemies be scattered; Let them also that hate him flee before him.

(По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

2 A s smoke is driven away, so drive them away: As wax melteth before the fire, So let the wicked perish at the presence of God.

Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

3 B ut let the righteous be glad; let them exult before God: Yea, let them rejoice with gladness.

А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

4 S ing unto God, sing praises to his name: Cast up a highway for him that rideth through the deserts; His name is Jehovah; and exult ye before him.

Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

5 A father of the fatherless, and a judge of the widows, Is God in his holy habitation.

Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

6 G od setteth the solitary in families: He bringeth out the prisoners into prosperity; But the rebellious dwell in a parched land.

Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

7 O God, when thou wentest forth before thy people, When thou didst march through the wilderness; Selah

Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

8 T he earth trembled, The heavens also dropped rain at the presence of God: Yon Sinai trembled at the presence of God, the God of Israel.

Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

9 T hou, O God, didst send a plentiful rain, Thou didst confirm thine inheritance, when it was weary.

Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

10 T hy congregation dwelt therein: Thou, O God, didst prepare of thy goodness for the poor.

Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

11 T he Lord giveth the word: The women that publish the tidings are a great host.

Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.

12 K ings of armies flee, they flee; And she that tarrieth at home divideth the spoil.

Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.

13 W hen ye lie among the sheepfolds, It is as the wings of a dove covered with silver, And her pinions with yellow gold.

Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?

14 W hen the Almighty scattered kings therein, It was as when it snoweth in Zalmon.

Когато Всесилният разпръсваше царе в тая <земя, >Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

15 A mountain of God is the mountain of Bashan; A high mountain is the mountain of Bashan.

Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

16 W hy look ye askance, ye high mountains, At the mountain which God hath desired for his abode? Yea, Jehovah will dwell in it for ever.

Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в <който> Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава <там> до века,

17 T he chariots of God are twenty thousand, even thousands upon thousands; The Lord is among them, as in Sinai, in the sanctuary.

Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, <както бе> в Синай.

18 T hou hast ascended on high, thou hast led away captives; Thou hast received gifts among men, Yea, among the rebellious also, that Jehovah God might dwell with them.

Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш <като> Господ Иеова.

19 B lessed be the Lord, who daily beareth our burden, Even the God who is our salvation. Selah

Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

20 G od is unto us a God of deliverances; And unto Jehovah the Lord belongeth escape from death.

Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

21 B ut God will smite through the head of his enemies, The hairy scalp of such a one as goeth on still in his guiltiness.

Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.

22 T he Lord said, I will bring again from Bashan, I will bring them again from the depths of the sea;

Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна <враговете> Си от морските дълбочини;

23 T hat thou mayest crush them, dipping thy foot in blood, That the tongue of thy dogs may have its portion from thine enemies.

За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти <да има> дял от неприятелите <ти>.

24 T hey have seen thy goings, O God, Even the goings of my God, my King, into the sanctuary.

Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.

25 T he singers went before, the minstrels followed after, In the midst of the damsels playing with timbrels.

Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета

26 B less ye God in the congregations, Even the Lord, ye that are of the fountain of Israel.

В събранията благославяйте Бога; <Благославяйте> Господа, <вие които сте> от Израилевия източник.

27 T here is little Benjamin their ruler, The princes of Judah and their council, The princes of Zebulun, the princes of Naphtali.

Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, <и> Нефталимовите първенци.

28 T hy God hath commanded thy strength: Strengthen, O God, that which thou hast wrought for us.

Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас

29 B ecause of thy temple at Jerusalem Kings shall bring presents unto thee.

От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.

30 R ebuke the wild beast of the reeds, The multitude of the bulls, with the calves of the peoples, Trampling under foot the pieces of silver: He hath scattered the peoples that delight in war.

Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.

31 P rinces shall come out of Egypt; Ethiopia shall haste to stretch out her hands unto God.

Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.

32 S ing unto God, ye kingdoms of the earth; Oh sing praises unto the Lord; Selah

Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)

33 T o him that rideth upon the heaven of heavens, which are of old; Lo, he uttereth his voice, a mighty voice.

Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

34 A scribe ye strength unto God: His excellency is over Israel, And his strength is in the skies.

Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е <защита> над Израиля, И силата Му <стига> до облаците.

35 O God, thou art terrible out of thy holy places: The God of Israel, he giveth strength and power unto his people. Blessed be God.

Боже, от светилищата Си <се явяваш> страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете <Си>. Благословен да е Бог.