1 I am come into my garden, my sister, my bride: I have gathered my myrrh with my spice; I have eaten my honeycomb with my honey; I have drunk my wine with my milk. Eat, O friends; Drink, yea, drink abundantly, O beloved.
Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.
2 I was asleep, but my heart waked: It is the voice of my beloved that knocketh, saying, Open to me, my sister, my love, my dove, my undefiled; For my head is filled with dew, My locks with the drops of the night.
Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.
3 I have put off my garment; how shall I put it on? I have washed my feet; how shall I defile them?
<Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?
4 M y beloved put in his hand by the hole of the door, And my heart was moved for him.
Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.
5 I rose up to open to my beloved; And my hands droppeth with myrrh, And my fingers with liquid myrrh, Upon the handles of the bolt.
Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.
6 I opened to my beloved; But my beloved had withdrawn himself, and was gone. My soul had failed me when he spake: I sought him, but I could not find him; I called him, but he gave me no answer.
Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.
7 T he watchmen that go about the city found me, They smote me, they wounded me; The keepers of the walls took away my mantle from me.
Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.
8 I adjure you, O daughters of Jerusalem, If ye find my beloved, That ye tell him, that I am sick from love.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.
9 W hat is thy beloved more than another beloved, O thou fairest among women? What is thy beloved more than another beloved, That thou dost so adjure us?
В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?
10 M y beloved is white and ruddy, The chiefest among ten thousand.
Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.
11 H is head is as the most fine gold; His locks are bushy, and black as a raven.
Главата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;
12 H is eyes are like doves beside the water-brooks, Washed with milk, and fitly set.
Очите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;
13 H is cheeks are as a bed of spices, As banks of sweet herbs: His lips are as lilies, dropping liquid myrrh.
Бузите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;
14 H is hands are as rings of gold set with beryl: His body is as ivory work overlaid with sapphires.
Ръцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;
15 H is legs are as pillars of marble, set upon sockets of fine gold: His aspect is like Lebanon, excellent as the cedars.
Краката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;
16 H is mouth is most sweet; Yea, he is altogether lovely. This is my beloved, and this is my friend, O daughters of Jerusalem.
Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.