1 B oast not thyself of to-morrow, For thou knowest not what a day bringeth forth.

Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 L et another praise thee, and not thine own mouth, A stranger, and not thine own lips.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3 A stone heavy, and the sand heavy, And the anger of a fool Is heavier than they both.

Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 F ury fierce, and anger overflowing, And who standeth before jealousy?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 B etter open reproof than hidden love.

Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6 F aithful are the wounds of a lover, And abundant the kisses of an enemy.

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7 A satiated soul treadeth down a honeycomb, And a hungry soul every bitter thing sweet.

Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 A s a bird wandering from her nest, So a man wandering from his place.

Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 O intment and perfume rejoice the heart, And the sweetness of one's friend -- from counsel of the soul.

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 T hine own friend, and the friend of thy father, forsake not, And the house of thy brother enter not In a day of thy calamity, Better a near neighbour than a brother afar off.

Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 B e wise, my son, and rejoice my heart. And I return my reproacher a word.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 T he prudent hath seen the evil, he is hidden, The simple have passed on, they are punished.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13 T ake his garment, when a stranger hath been surety, And for a strange woman pledge it.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14 W hoso is saluting his friend with a loud voice, In the morning rising early, A light thing it is reckoned to him.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 A continual dropping in a day of rain, And a woman of contentions are alike,

Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 W hoso is hiding her hath hidden the wind, And the ointment of his right hand calleth out.

Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17 I ron by iron is sharpened, And a man sharpens the face of his friend.

Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 T he keeper of a fig-tree eateth its fruit, And the preserver of his master is honoured.

Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 A s water the face to face, So the heart of man to man.

Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20 S heol and destruction are not satisfied, And the eyes of man are not satisfied.

Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

21 A refining pot for silver, and a furnace for gold, And a man according to his praise.

Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

22 I f thou dost beat the foolish in a mortar, Among washed things -- with a pestle, His folly turneth not aside from off him.

Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 K now well the face of thy flock, Set thy heart to the droves,

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 F or riches not to the age, Nor a crown to generation and generation.

Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 R evealed was the hay, and seen the tender grass, And gathered the herbs of mountains.

Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 L ambs for thy clothing, And the price of the field he-goats,

Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

27 A nd a sufficiency of goats' milk for thy bread, For bread to thy house, and life to thy damsels!

Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.