1 A nd it came to pass, at our sailing, having been parted from them, having run direct, we came to Coos, and the succeeding to Rhodes, and thence to Patara,

Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

2 a nd having found a ship passing over to Phenicia, having gone on board, we sailed,

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

3 a nd having discovered Cyprus, and having left it on the left, we were sailing to Syria, and did land at Tyre, for there was the ship discharging the lading.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

4 A nd having found out the disciples, we tarried there seven days, and they said to Paul, through the Spirit, not to go up to Jerusalem;

И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

5 b ut when it came that we completed the days, having gone forth, we went on, all bringing us on the way, with women and children, unto the outside of the city, and having bowed the knees upon the shore, we prayed,

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

6 a nd having embraced one another, we embarked in the ship, and they returned to their own friends.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 A nd we, having finished the course, from Tyre came down to Ptolemais, and having saluted the brethren, we remained one day with them;

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8 a nd on the morrow Paul and his company having gone forth, we came to Cesarea, and having entered into the house of Philip the evangelist -- who is of the seven -- we remained with him,

А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.

9 a nd this one had four daughters, virgins, prophesying.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 A nd we remaining many more days, there came down a certain one from Judea, a prophet, by name Agabus,

И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 a nd he having come unto us, and having taken up the girdle of Paul, having bound also his own hands and feet, said, `Thus saith the Holy Spirit, The man whose is this girdle -- so shall the Jews in Jerusalem bind, and they shall deliver up to the hands of nations.'

И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 A nd when we heard these things, we called upon -- both we, and those of that place -- not to go up to Jerusalem,

И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 a nd Paul answered, `What do ye -- weeping, and crushing mine heart? for I, not only to be bound, but also to die at Jerusalem, am ready, for the name of the Lord Jesus;'

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 a nd he not being persuaded, we were silent, saying, `The will of the Lord be done.'

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

15 A nd after these days, having taken vessels, we were going up to Jerusalem,

И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.

16 a nd there went also of the disciples from Cesarea with us, bringing with them him with whom we may lodge, a certain Mnason of Cyprus, an aged disciple.

С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 A nd we having come to Jerusalem, the brethren did gladly receive us,

И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 a nd on the morrow Paul was going in with us unto James, all the elders also came,

И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

19 a nd having saluted them, he was declaring, one by one, each of the things God did among the nations through his ministration,

И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 a nd they having heard, were glorifying the Lord. They said also to him, `Thou seest, brother, how many myriads there are of Jews who have believed, and all are zealous of the law,

А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 a nd they are instructed concerning thee, that apostacy from Moses thou dost teach to all Jews among the nations, saying -- Not to circumcise the children, nor after the customs to walk;

А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.

22 w hat then is it? certainly the multitude it behoveth to come together, for they will hear that thou hast come.

И тъй какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 ` This, therefore, do that we say to thee: We have four men having a vow on themselves,

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 t hese having taken, be purified with them, and be at expence with them, that they may shave the head, and all may know that the things of which they have been instructed concerning thee are nothing, but thou dost walk -- thyself also -- the law keeping.

вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 ` And concerning those of the nations who have believed, we have written, having given judgment, that they observe no such thing, except to keep themselves both from idol-sacrifices, and blood, and a strangled thing, and whoredom.'

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.

26 T hen Paul, having taken the men, on the following day, with them having purified himself, was entering into the temple, announcing the fulfilment of the days of the purification, till the offering was offered for each one of them.

Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 A nd, as the seven days were about to be fully ended, the Jews from Asia having beheld him in the temple, were stirring up all the multitude, and they laid hands upon him,

И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

28 c rying out, `Men, Israelites, help! this is the man who, against the people, and the law, and this place, all everywhere is teaching; and further, also, Greeks he brought into the temple, and hath defiled this holy place;'

О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 f or they had seen before Trophimus, the Ephesian, in the city with him, whom they were supposing that Paul brought into the temple.

(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

30 A ll the city also was moved and there was a running together of the people, and having laid hold on Paul, they were drawing him out of the temple, and immediately were the doors shut,

И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 a nd they seeking to kill him, a rumour came to the chief captain of the band that all Jerusalem hath been thrown into confusion,

И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

32 w ho, at once, having taken soldiers and centurions, ran down upon them, and they having seen the chief captain and the soldiers, did leave off beating Paul.

и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 T hen the chief captain, having come nigh, took him, and commanded to be bound with two chains, and was inquiring who he may be, and what it is he hath been doing,

Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 a nd some were crying out one thing, and some another, among the multitude, and not being able to know the certainty because of the tumult, he commanded him to be carried to the castle,

А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 a nd when he came upon the steps, it happened he was borne by the soldiers, because of the violence of the multitude,

А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

36 f or the crowd of the people was following after, crying, `Away with him.'

защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

37 A nd Paul being about to be led into the castle, saith to the chief captain, `Is it permitted to me to say anything unto thee?' and he said, `Greek dost thou know?

И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 a rt not thou, then, the Egyptian who before these days made an uprising, and did lead into the desert the four thousand men of the assassins?'

Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 A nd Paul said, `I, indeed, am a man, a Jew, of Tarsus of Cilicia, of no mean city a citizen; and I beseech thee, suffer me to speak unto the people.'

А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 A nd he having given him leave, Paul having stood upon the stairs, did beckon with the hand to the people, and there having been a great silence, he spake unto them in the Hebrew dialect, saying:

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: