1 A fter we left them, we got on a ship and came straight down to the island of Cos. The next day we came to the island of Rhodes and from there to the city of Patara.

Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

2 T here we found a ship that was going over to the country of Phoenicia. We got on it and went along.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

3 W e saw the island of Cyprus to our left but went on to the country of Syria. We came to land at the city of Tyre. The ship was to leave its load of freight there.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

4 W e looked for the Christians and stayed with them seven days. The Christians had been told by the Holy Spirit to tell Paul not to go to Jerusalem.

И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

5 W hen our time was up, we left there and went on our way. All of them with their wives and children went with us out of town. They got down on their knees on the shore and prayed.

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

6 A fter we said good-bye, we got on the ship and they went back to their houses. Paul Goes from Tyre to Jerusalem

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 T he same ship took us from Tyre to the city of Ptolemais. We stayed with the Christians there one day.

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8 T he next day we left and came to the city of Caesarea. We went to the house of Philip and stayed with him. He was a preacher who goes from town to town and was one of the seven church leaders.

А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.

9 P hilip had four daughters who were not married. They spoke the Word of God.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 W hile we were there a few days, a man who speaks for God named Agabus came down from the country of Judea.

И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 H e came to see us. Then he took Paul’s belt and used it to tie his own feet and hands. He said, “This is what the Holy Spirit says, ‘The Jews at Jerusalem will tie the man who owns this belt. Then they will hand him over to the people who are not Jews.’”

И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 W hen we heard this, we and all the people living there begged Paul not to go up to Jerusalem.

И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 T hen Paul said, “What do you mean by crying and breaking my heart? I am ready to be put in chains in Jerusalem. I am also ready to die for the name of the Lord Jesus.”

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 P aul would not listen to us. So we stopped begging him and said, “May whatever God wants be done.” Paul Is in Jerusalem

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

15 A fter this, we got ready and started up to Jerusalem.

И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.

16 S ome of the followers in Caesarea went with us. They took us to Mnason’s house. He was one of the first followers from Cyprus. We stayed with him.

С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 W hen we got to Jerusalem, the Christians were glad to see us.

И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 T he next day we went with Paul to see James. All the church leaders came also.

И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

19 A fter saying hello to them, Paul told of what God had done through his work for the people who were not Jews.

И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 W hen they heard this, they thanked the Lord. Then they said to him, “You see, brother, how many thousands of Christians there are among the Jews. They all obey the Law of Moses.

А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 T hey have heard about you. They have heard you teach the Jews who live among people who are not Jews. They have heard you teach them to break away from the Law of Moses. They say you are telling them not to do the religious act of becoming a Jew and not to follow old religious ways of worship.

А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.

22 W hat should we do about it? They will hear that you have come.

И тъй какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 Y ou must do what we tell you. We have four men with us who have made a promise to God.

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 T ake these four men and go through the religious worship of washing with them. You pay to have their hair cut off. Then everybody will know what they have heard about you is not true. They will know you are careful to obey the Law of Moses.

вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 A s for the people who are not Jews, we wrote to them. We said that they must keep away from everything that has been given to gods. They must not eat blood or meat from animals that have been killed in ways against the Law. They must keep away from sex sins.”

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.

26 T he next day Paul took the men. He went through the religious worship of washing with them. They went into the house of God to tell when their religious worship of washing would be finished. Then the gift for each one of them would be given as an act of worship.

Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 T he seven days were almost finished. Jews from the countries of Asia saw Paul in the house of God. They made the people turn against him. Then they took hold of him.

И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

28 T hey cried out, “You who are Jews, help us! This is the man who is teaching against our people and our Law and this house of God. Also he has brought Greek people into the house of God. This has made this holy place unclean.”

О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 T hey had seen him before in the city with Trophimus who was from the city of Ephesus. They thought Paul had brought him into the house of God also.

(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

30 A ll the people in the city were crying out with loud voices. The people pushed and moved together. They took Paul and dragged him out of the house of God. Then the doors were shut.

И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 T hey were getting ready to kill him. The captain of the soldiers heard there was trouble over all Jerusalem.

И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

32 A t once the captain called his soldiers and they ran down to the people. When the people saw the captain and his soldiers, they stopped beating Paul. Paul Is Tied with Chains

и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 T he captain came and took hold of Paul. He told his soldiers to tie Paul with two chains. Then he asked who he was and what he had done.

Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 S ome of the people called out one thing and some another. The captain was not able to find out what had happened. He told his men to take Paul into the soldiers’ building.

А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 T he people cried out so loud and pushed so hard that Paul had to be carried up the steps by the soldiers.

А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

36 A ll the people kept pushing and calling out, “Kill him!”

защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

37 P aul was brought into the soldiers’ building. He said to the captain, “May I say something to you?” The captain said, “Can you speak the Greek language?

И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 A re you not the man from the country of Egypt who made trouble against our country? That man led 4, 000 fighting men into the desert.”

Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 P aul said, “No! I am a Jew and a citizen of a large city. I am from Tarsus in the country of Cilicia. I ask you to let me speak to the people.”

А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 T he captain told Paul to speak. So Paul stood on the steps and held up his hand. When there was no more noise, he spoke to them in the language of the Jews.

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: