1 D o not be jealous of sinful men. Do not want to be with them.

Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

2 F or their hearts make plans to hurt others and their lips talk about trouble.

Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

3 A house is built by wisdom. It is made strong by understanding,

С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

4 a nd by much learning the rooms are filled with all riches that are pleasing and of great worth.

И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 A wise man is strong. A man of much learning adds to his strength.

Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

6 F or by wise leading you will make war, and the fight is won when there are many wise men to help you make the plans.

Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

7 W isdom is too hard for a fool to understand. He does not open his mouth in the gate.

Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

8 H e who plans to do wrong will be called a trouble maker.

Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

9 P lanning to do foolish things is sin, and the man who laughs at the truth is hated by men.

Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 I f you are weak in the day of trouble, your strength is small.

<Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 S ave those who are being taken away to death. Keep them from being killed.

Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

12 I f you say, “See, we did not know this,” does not He Who knows what is in hearts see it? Does not He Who keeps watch over your soul know it? And will He not pay each man for his work?

Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 M y son, eat honey, for it is good. Yes, the honey from the comb is sweet to your taste.

Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

14 K now that wisdom is like this to your soul. If you find it, there will be a future, and your hope will not be cut off.

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 O sinful man, do not lie in wait against the house of the man who is right with God. Do not destroy his resting place.

Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 F or a man who is right with God falls seven times, and rises again, but the sinful fall in time of trouble.

Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 D o not be full of joy when the one who hates you falls. Do not let your heart be glad when he trips.

Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 T he Lord will see it and will not be pleased, and He will turn away His anger from him.

Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 D o not worry yourself because of those who do wrong, and do not be jealous of the sinful.

Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 F or there will be no future for the sinful man. The lamp of the sinful will be put out.

Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 M y son, fear the Lord and the king. Have nothing to do with those who are given to change.

Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 F or their trouble will rise up all at once, and who knows how much both of them will destroy?

Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

23 T hese also are sayings of the wise. It is not good to show favor in judging.

И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

24 H e who says to the sinful, “You are right and good,” will be spoken against by people and hated by nations.

Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 B ut those who speak strong words to the sinful will find joy and good will come upon them.

Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 T o give the right answer is like a kiss on the lips.

Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 G et your work done outside. Make your fields ready. Then after that, build your house.

Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 D o not speak against your neighbor without a reason, and do not lie with your lips.

Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 D o not say, “I will do to him as he has done to me. I will pay the man for what he has done.”

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 I passed by the field of the lazy man, by the grape-vines of the man without understanding.

Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 A nd see, it was all grown over with thorns. The ground was covered with weeds, and its stone wall was broken down.

И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

32 W hen I saw it, I thought about it. I looked and received teaching.

Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 “ A little sleep, a little rest, a little folding of the hands to rest,”

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

34 a nd your being poor will come as a robber, and your need like a man ready to fight.

И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,