1 N ow on the twenty-fourth day of this month the sons of Israel gathered together, but they did not eat. They dressed in cloth made from hair, and put dirt on their heads.

След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, <облечени> с вретища, и с пръст на себе си,

2 T he children of Israel separated themselves from all those of other nations. They stood and told their sins and the sins of their fathers to God.

Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

3 W hile they stood in their place, they read from the book of the Law of the Lord their God for a fourth of the day. And for another fourth they told their sins and worshiped the Lord their God.

През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през <друга> четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

4 J eshua, Bani, Kadmiel, Shebaniah, Bunni, Sherebiah, Bani, and Chenani stood on the Levites’ raised floor. And they cried with a loud voice to the Lord their God.

Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.

5 T hen the Levites, Jeshua, Kadmiel, Bani, Hashabneiah, Sherebiah, Hodiah, Shebaniah, and Pethahiah, said, “Stand up and give honor and thanks to the Lord your God forever and ever! O may Your great name be praised!” The Prayer—Telling of Their Sins

После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, <Боже>, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

6 “ You alone are the Lord. You made the heavens, the heaven of heavens with all their angels. You have made the earth and all that is on it, and the seas and all that is in them. You give life to all of them, and the angels of heaven bow down to You.

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

7 Y ou are the Lord God, Who chose Abram and brought him out from Ur of the Chaldees and gave him the name Abraham.

Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

8 Y ou found his heart faithful to You and made an agreement with him, to give his children and their children’s children the land of the Canaanite, the Hittite, the Amorite, the Perizzite, the Jebusite, and the Girgashite. And You have done what You promised, for You are right and good.

и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.

9 “ You saw the trouble of our fathers in Egypt. You heard their cry by the Red Sea.

И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.

10 T hen You made special things to see and did powerful works against Pharaoh, against all his servants and all the people of his land. For You knew that they were proud and made it hard for our fathers. And You made a name for Yourself, as it is this day.

Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е <известно> днес.

11 Y ou divided the sea in front of them, so they passed through the sea on dry ground. And You threw those who went after them into the deep sea, like a stone into troubled waters.

Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.

12 Y ou led the people during the day with a cloud, and with a pillar of fire during the night to light the way they were to go.

При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

13 T hen You came down on Mount Sinai and spoke with them from heaven. You gave them Laws that are right and true and good.

Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;

14 Y ou made known to them Your holy Day of Rest, and gave them Laws through Your servant Moses.

и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.

15 Y ou gave them bread from heaven for their hunger. You brought them water from a rock for their thirst. And You told them to go in to take for their own the land You promised to give them.

Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.

16 “ But they, our fathers, acted with pride. They became strong-willed and would not listen to Your Words.

Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

17 T hey would not listen, and did not remember Your powerful works which You had done among them. So they became strong-willed and chose a leader to return to their hard work in Egypt. But You are a forgiving God. You are kind and loving, slow to anger, and full of loving-kindness. You did not leave them.

те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

18 T hey even melted gold and made a calf, and said, ‘This is your God Who brought you up from Egypt.’ They spoke sinful words against You.

Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,

19 B ut You, in Your great loving-kindness, did not leave them in the desert. The pillar of cloud which led them on their way during the day did not leave them. And the pillar of fire which gave light to the way they were to go during the night did not leave them.

Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

20 Y ou gave Your good Spirit to teach them. You did not keep Your bread from heaven from their mouths. And You gave them water when they were thirsty.

И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.

21 F or forty years You kept them alive in the desert and gave them everything they needed. Their clothes did not wear out, and their feet did not become sore.

Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.

22 Y ou gave them nations and peoples, and You gave them every part. For their own they took the land of Sihon king of Heshbon and the land of Og king of Bashan.

При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

23 Y ou made their sons as many as the stars of heaven. And You brought them into the land which You had told their fathers to go into and take for their own.

И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат <в нея>, за да я завладеят.

24 S o their sons went into the land and took it. You gave them power over the people of the land, the Canaanites. You gave these people into their hand, with their kings and the peoples of the land, to do with them as they would.

И тъй, чадата <им> влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

25 T hey took strong cities and a rich land. They took houses full of every good thing. They took wells that had been dug, grape-vines, olive trees, and many fruit trees. So they ate and were filled and became fat. They were glad because You were so good to them.

И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

26 “ But they would not obey and they turned against You. They put Your Law behind their backs. They killed the men who tell what will happen who had spoken sharp words to them telling them to return to You. The people spoke very sinful words against You.

Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.

27 S o You gave them into the hand of those who made it hard for them. But when they cried to You in the time of their trouble, You heard from heaven. And by Your great loving-kindness You sent men to save them from those who made it hard for them.

Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

28 B ut as soon as they had rest, they sinned against You again. So You left them in the hand of those who hated them, so that they ruled over them. When they cried again to You, You heard from heaven. And many times You took them away from trouble because of Your loving-kindness.

Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

29 Y ou spoke sharp words to them to turn them back to Your Law. Yet they acted in pride and did not listen to Your Words, but sinned against Your Laws, by which if a man obeys them he will live. They were strong-willed and made their hearts hard against You, and would not listen.

Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към <Тебе> гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха.

30 B ut You did not give up taking care of them for many years. You spoke sharp words to them by Your Spirit through the men who tell what will happen. Yet they would not listen. So You gave them into the hand of the peoples of the lands.

Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

31 B ut in Your great loving-kindness, You did not make an end of them or leave them for You are a kind and loving God.

Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

32 “ So now, our God, the great and powerful God, honored with fear, Who keeps His agreement and loving-kindness, do not let all this trouble look small in Your eyes which has come upon us, our kings, our princes, our religious leaders, our men who tell what will happen, our fathers, and on all Your people since the days of the kings of Assyria to this day.

Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.

33 Y et You have been right and fair in all that has come upon us. For You have been faithful, but we have sinned.

Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

34 O ur kings, leaders, religious leaders, and fathers have not kept Your Law or listened to Your Laws and Your strong words which You have given them.

Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

35 E ven when they were in their own nation, with all the good things You gave them and with the great rich land You gave them, they did not serve You or turn from their sins.

Защото те <през време> на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.

36 S ee, we are servants today. We are servants in the land You gave to our fathers. You gave it to them so they could eat the fruit and have other good things.

Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.

37 T he many good things the land gives are used by the kings whom You have put over us because of our sins. They also rule over our bodies and over our cattle as they please. So we are in much trouble. The People Sign an Agreement

Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

38 “ Now because of all this we are making an agreement in writing. And our leaders, our Levites, and our religious leaders have put their mark on it.”

Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.