1 T here was no king of Israel in those days. At that time the family of the Danites was looking for their own land to live in. For no land had been given to them yet among the families of Israel.

В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.

2 S o the people of Dan sent five men from all those in their family. They were men with strength of heart, from Zorah and Eshtaol, sent to look over the land. The people of Dan said to them, “Go and look over the land.” And the men came to the house of Micah in the hill country of Ephraim. They stayed there.

И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,

3 W hen they were near the house of Micah, they heard the voice of the young man, the Levite. They knew who he was, and said to him, “Who brought you here? What are you doing in this place? What do you have here?”

<защото>, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?

4 T he Levite said to them, “This is what Micah has done for me. He has hired me. I have become his religious leader.”

А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.

5 T hey said to him, “We beg you to ask God if all will go well for us as we travel.”

И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.

6 T he religious leader said to them, “Go in peace. The way you are going is pleasing to the Lord.”

А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

7 T hen the five men left and came to Laish. They saw how the people lived there, quiet and feeling safe, like the Sidonians. There was no ruler in the land who would put them to shame for anything. They were far from the Sidonians and had nothing to do with anyone.

Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.

8 T he five men returned to their brothers at Zorah and Eshtaol. Their brothers said to them, “What do you have to say?”

Те, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво <ще кажете> вие?

9 T hey answered, “Get ready. Let us go up against them. For we have seen their land and it is very good. Will you sit and do nothing? Do not wait. Go into the land and take it.

А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие <още> седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.

10 W hen you go in, you will come to people who feel very safe. They have much land, but God has given it to you. It will be a place where you will have all you need on earth.”

Като отидете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

11 T hen 600 men from the family of Dan, from Zorah and Eshtaol, went out ready for war.

И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с войнишки оръжия.

12 T hey went to Kiriath-jearim in Judah and set up their tents. They called that place Mahaneh-dan to this day. It is west of Kiriath-jearim.

И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан {Т.е., Данов стан.}, <както се казва и> до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.

13 T hey went from there to the hill country of Ephraim and came to the house of Micah.

И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.

14 T hen the five men who had gone to look over the country of Laish said to their brothers, “Do you know that in these houses there are gods, a holy vest, and objects made to look like gods? So think about what you should do.”

Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.

15 T hey turned there and came to the house of the young man, the Levite, at the home of Micah. They asked him how he was getting along.

И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (<ще каже>, в Михеевата къща) и го поздравиха.

16 T he 600 men of the sons of Dan who were ready for war were standing by the gate.

И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.

17 T he five men who had gone to look over the land went in the house. They took the objects made to look like gods, the holy vest and the other gods. The religious leader stood by the gate with the 600 men who were ready for war.

Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

18 W hen the men went into Micah’s house and took the objects made to look like gods, the holy vest and the other gods, the religious leader said to them, “What are you doing?”

И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?

19 T hey said to him, “Be quiet. Put your hand over your mouth and come with us. Be a father and a religious leader to us. Is it better for you to be a religious leader to the house of one man, or to a family in Israel?”

А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?

20 T he religious leader felt glad in his heart. He took the holy vest, the house gods and objects made to look like gods. And he went among the people.

На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.

21 T hen they turned and left. They put the little ones, the animals and their riches in front of them.

И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

22 T hey had gone a long way from the house of Micah. And the men who were in the houses near Micah’s house gathered together and went after them. When they came to the sons of Dan,

Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, човеците от къщите съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

23 t hey called out to them. The sons of Dan turned around and said to Micah, “What is wrong with you? Why have you gathered together?”

И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?

24 M icah said, “You have taken away my gods which I made. And you go away with the religious leader. What do I have left? How can you say to me, ‘What is wrong with you?’”

А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми остава? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?

25 T he sons of Dan said to him, “Do not let your voice be heard among us. Or angry men will kill you and those of your house.”

А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.

26 T hen the sons of Dan went on their way. Micah saw that they were too strong for him. So he returned to his house.

И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.

27 T he men of Dan took what Micah had made and the religious leader who had belonged to him. They came to Laish, to people who were quiet and felt safe. And they killed them with the sword. They burned the city with fire.

Те, прочее, взеха това, що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при люде спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.

28 T here was no one to take them away from their trouble, because it was far from Sidon and they had nothing to do with anyone. It was in the valley near Beth-rehob. The sons of Dan built the city again, and lived in it.

И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха <изново> и се заселиха в него.

29 T hey called the name of the city Dan, after the name of Dan their father who was born in Israel. The name of the city had been Laish before.

И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.

30 T he people of Dan set up for themselves the object made to look like a god. And Jonathan, the son of Gershom, the son of Manasseh, and his sons were religious leaders to the family of Dan until the day their land was taken.

Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята {Т.е., като представена от Божия ковчег.} се плени.

31 T hey set up the false god that Micah had made, while the house of God was at Shiloh.

Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.