1 R ehoboam went to Shechem. For all Israel had come to Shechem to make him king.

И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

2 N ow Jeroboam the son of Nebat was still in Egypt where he had run away from King Solomon. When Jeroboam heard the news, he returned from Egypt.

И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

3 T hey sent for him. Then Jeroboam and all the people of Israel came and said to Rehoboam,

Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 “ Your father made our load heavy. Take away some of the hard work and heavy load your father put on us, and we will serve you.”

Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5 R ehoboam said to them, “Leave for three days. Then return to me.” So the people left.

А той им рече: Идете си, <чакайте> за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

6 K ing Rehoboam spoke with the leaders who had worked for his father Solomon while he was still alive. He asked them, “What answer do you think I should give to these people?”

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 T hey said to him, “Help these people today. Serve them. Answer them with good words. If you do, then they will be your servants forever.”

Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 B ut Rehoboam turned away from the wise words the leaders gave him. Instead he spoke with the young men who grew up with him and stood by him.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 H e said to them, “What answer do you say we should give to these people who have said to me, ‘Take away some of the heavy load your father put on us’?”

Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 T he young men who grew up with him said, “This is what you should say to these people who said to you, ‘Your father made our load heavy. Now you take some of the load from us.’ You should say to them, ‘My little finger is bigger around than my father’s body!

И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 M y father gave you a heavy load. I will add to your load. My father punished you with whips. But I will punish you with scorpions.’”

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 T hen Jeroboam and all the people came to Rehoboam on the third day as the king had told them, saying, “Return to me on the third day.”

Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 A nd the king was hard in his answer to them. For he turned away from the wise words the leaders had given him.

И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

14 H e spoke to them as he had been told by the young men. He said, “My father made your load heavy. I will add to your load. My father punished you with whips. But I will punish you with scorpions.”

и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 S o the king did not listen to the people. The Lord had let this happen, that He might keep His Word, which the Lord spoke through Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.

Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 A ll Israel saw that the king did not listen to them. So they said to the king, “What share do we have in David? We have no share in the son of Jesse! To your tents, O Israel! Now look after your own house, David!” So Israel went to their tents.

А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.

17 B ut as for the people of Israel who lived in the cities of Judah, Rehoboam ruled over them.

А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 T hen King Rehoboam sent Adoram, who ruled over those who were made to work, and all Israel killed him with stones. So King Rehoboam got on his war-wagon in a hurry to go to Jerusalem.

Тогава цар Ровоам прати <при израилтяните> Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19 S o Israel turned against the family of David to this day.

Така Израил въстана против Давидовия дом <и остава въстанал> до днес.

20 W hen all Israel heard that Jeroboam had returned, they sent for him to meet with the people and made him king of all Israel. Only the family of Judah followed the family of David.

А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

21 W hen Rehoboam came to Jerusalem, he gathered all the family of Judah and the family of Benjamin. He gathered together 180, 000 chosen men of war to fight against the family of Israel and return the nation to Rehoboam the son of Solomon.

Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

22 B ut the Word of God came to Shemaiah the man of God, saying,

Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:

23 “ Speak to Solomon’s son Rehoboam king of Judah, and to all the family of Judah and Benjamin, and to the rest of the people. Tell them,

Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

24 ’ This is what the Lord says. “You must not go up and fight against your brothers the sons of Israel. Every man return to his house. For I have let this thing happen.”’” So they listened to the word of the Lord, and returned, as the Lord told them. Jeroboam’s Gold Calves

Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

25 T hen Jeroboam built Shechem in the hill country of Ephraim, and lived there. And he went out from there and built Penuel.

Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

26 J eroboam said in his heart, “Now the nation will return to the family of David.

А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

27 I f these people go up to give gifts in the house of the Lord at Jerusalem, then their hearts will turn to their lord Rehoboam king of Judah. They will kill me and follow Rehoboam king of Judah.”

<защото>, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

28 S o the king asked the leaders what he should do. And he made two calves of gold. Then he said to the people, “It is too much for you to go up to Jerusalem. Here are your gods, O Israel, that brought you up from the land of Egypt.”

Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на <людете>: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

29 H e put one in Bethel, and the other in Dan.

И единия <идол> постави във Ветил, а другия постави в Дан.

30 N ow this thing became a sin. For the people went to worship in front of them, even as far as Dan.

А това нещо беше грях; защото людете, <за да се кланят> пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

31 J eroboam made houses on high places. He made religious leaders from among all the people, who were not of the sons of Levi. Worship of Calves at Bethel

<Царят> направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

32 H e made a special supper on the fifteenth day of the eighth month, like the special supper which is in Judah. And he gave gifts on the altar. He did the same in Bethel, giving gifts to the calves he had made. And he placed in Bethel the religious leaders of the high places he had made.

Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

33 T hen he went up to the altar he had made in Bethel on the fifteenth day of the eighth month, a day he chose in his own heart. He made a special supper for the people of Israel, and went up to the altar to burn special perfume.

И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.