1 S o David left there and ran to the cave of Adullam. When his brothers and all those of his father’s house heard about it, they went down there to him.

Тогава Давид излезе от там, та избяга в пещерата Одолам; и братята му и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.

2 T hen everyone who was in trouble, everyone who owed money, and everyone who was not happy with the way he was living, came together to him. He became their captain. There were about 400 men with him.

И всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.

3 D avid went from there to Mizpah of Moab. He said to the king of Moab, “I beg of you, let my father and mother come and stay with you until I know what God will do for me.”

И от там Давид отиде в Масфа моавска, та рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене.

4 T hen he left them with the king of Moab. They stayed with him all the time that David was in his safe place.

И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.

5 T he man who told what will happen in the future, Gad, said to David, “Do not stay in this strong place. Leave, and go into the land of Judah.” So David left and went among the trees of Hereth.

А пророк Гад каза на Давида: Не оставай в крепостта; излез, та иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и влезе в дъбравата Арет.

6 N ow Saul heard that David and the men with him had been found. Saul was sitting in Gibeah under the tamarisk tree on the high place with his spear in his hand. All his servants were standing around him.

А като чу Саул, че Давид и мъжете, които бяха с него, се явили (<в което време> Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),

7 S aul said to his servants who stood around him, “Hear now, you Benjamites! Will the son of Jesse give all of you fields and grape fields? Will he make you all leaders of thousands and hundreds?

тогава Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници,

8 F or all of you have made plans against me. No one lets me know when my son makes an agreement with the son of Jesse. None of you is sorry for me or lets me know that my son has caused my servant to be against me and hide and wait, as it is this day.”

та вие всички да направите заговор против мене, и да няма кой да ми открие, че син ми е направил завет с Есеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърцето за мене, или да ми открие, че син ми е подигнал слугата ми против мене, да постави засада, както днес?

9 D oeg the Edomite, who was standing by Saul’s servants, said, “I saw the son of Jesse coming to Nob, to Ahimelech the son of Ahitub.

Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевият син, че дойде в Ноб при Ахимелеха Ахитововия син,

10 A himelech asked the Lord what David should do. He gave David food and the sword of Goliath the Philistine.”

който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.

11 T hen the king sent someone to call Ahimelech the religious leader, son of Ahitub, and all those of his father’s family, the religious leaders who were in Nob. And all of them came to the king.

Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелеха, Ахитововия син и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя.

12 S aul said, “Hear now, son of Ahitub.” He answered, “Here I am, my lord.”

И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.

13 S aul said to him, “Why have you and the son of Jesse planned against me? Why have you given him bread and a sword, and have asked the Lord what he should do, so he could rise against me and wait in hiding, as it is this day?”

И рече му Саул: Защо заговорихте против мене, ти и Есеевият син, та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се подигне против мене и да постави засада, както днес?

14 A himelech answered the king, “Who among all your servants is as faithful as David? He is the king’s son-in-law. He is captain of the soldiers who keep you safe, and is honored in your house.

А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен като Давида, който е зет на царя, и има свободен вход при тебе {Или: Ходи по твоите повеления <или>, ти е съветник.} и който е почитан в дома ти?

15 I s today the first time that I have asked things of God for him? No! Do not let the king do anything wrong to his servant or any of those of my father’s family. For your servant knows nothing at all about this.”

Днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.

16 B ut the king said, “You will die for sure, Ahimelech, you and all those of your father’s family!”

Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.

17 T he king said to the soldiers who stood around him, “Turn and put the religious leaders of the Lord to death. Because they are on David’s side. They knew he was running away, and did not tell me.” But the servants of the king were not willing to go against the religious leaders of the Lord.

И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давида, и понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници.

18 T hen the king said to Doeg, “You turn and kill the religious leaders.” And Doeg the Edomite turned and killed the religious leaders. That day he killed eighty-five men who wore the linen vest.

Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.

19 T hen he destroyed Nob, the city of the religious leaders, with the sword. He killed men and women, children and babies, cattle, donkeys and sheep, with the sword.

И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци <порази> с острието на ножа.

20 B ut Abiathar, one of the sons of Ahimelech the son of Ahitub, got away and ran after David.

Но един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, на име Авиатар, се избави, та побягна при Давида.

21 A biathar told David that Saul had killed the religious leaders of the Lord.

И Авиатар извести на Давида, че Саул изби Господните свещеници.

22 D avid said to Abiathar, “I knew that day when Doeg the Edomite was there, that he would be sure to tell Saul. I am to blame for the death of every person in your father’s family.

И Давид каза на Авиатара: Оня ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно щеше да яви <работата> на Саула. Аз станах причина за <смъртта> на всички човеци от бащиния ти дом.

23 S tay with me. Do not be afraid. For he who wants to kill me wants to kill you. But you are safe with me.”

Остани с мене, не бой се; защото, който иска моя живот, онзи е който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.