1 I said, “I will watch my ways so I may not sin with my tongue. I will keep my mouth shut as if it were tied with ropes, while the sinful are near me.”

(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16: 41. 25: 1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

2 I stayed quiet, not even saying anything good. And my sorrow grew worse.

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

3 M y heart was hot within me. As I thought about things, the fire burned. Then I spoke with my tongue,

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>

4 “ O Lord, let me know my end and how many days I have to live. Let me know that I do not have long to stay here.

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 Y ou have made each of my days as long as a hand is wide. My whole life is nothing in Your eyes. Every man at his best is only a breath.

Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 E very man walks here and there like a shadow. He makes a noise about nothing. He stores up riches, not knowing who will gather them.

Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

7 A nd now, Lord, what do I wait for? My hope is in You.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

8 S ave me from all my sins. Do not let me be put to shame by the foolish.

Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

9 I cannot speak. I do not open my mouth because it is You Who has done it.

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

10 D o not punish me any more. I am growing weak by the beatings of Your hand.

Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 W ith sharp words You punish a man for sin. You destroy like a moth what is of worth to him. For sure, every man is only a breath.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

12 O Lord, hear my prayer, and listen to my cry. Do not be quiet when You see my tears. For I am a stranger with You, a visitor like all my fathers.

Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.

13 L ook away from me, so I may have joy again before I go and am no more.”

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.