1 I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.

(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16: 41. 25: 1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

2 I was dumb with silence, I held my peace, even from good; and my sorrow was stirred.

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

3 M y heart was hot within me, while I was musing the fire burned: then spake I with my tongue,

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>

4 L ord, make me to know mine end, and the measure of my days, what it is: that I may know how frail I am.

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 B ehold, thou hast made my days as an handbreadth; and mine age is as nothing before thee: verily every man at his best state is altogether vanity. Selah.

Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 S urely every man walketh in a vain shew: surely they are disquieted in vain: he heapeth up riches, and knoweth not who shall gather them.

Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

7 A nd now, Lord, what wait I for? my hope is in thee.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

8 D eliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.

Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

9 I was dumb, I opened not my mouth; because thou didst it.

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

10 R emove thy stroke away from me: I am consumed by the blow of thine hand.

Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 W hen thou with rebukes dost correct man for iniquity, thou makest his beauty to consume away like a moth: surely every man is vanity. Selah.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

12 H ear my prayer, O Lord, and give ear unto my cry; hold not thy peace at my tears: for I am a stranger with thee, and a sojourner, as all my fathers were.

Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.

13 O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.