1 K eep thy foot when thou goest to the house of God, and be more ready to hear, than to give the sacrifice of fools: for they consider not that they do evil.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

2 B e not rash with thy mouth, and let not thine heart be hasty to utter any thing before God: for God is in heaven, and thou upon earth: therefore let thy words be few.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

3 F or a dream cometh through the multitude of business; and a fool's voice is known by multitude of words.

Защото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.

4 W hen thou vowest a vow unto God, defer not to pay it; for he hath no pleasure in fools: pay that which thou hast vowed.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5 B etter is it that thou shouldest not vow, than that thou shouldest vow and not pay.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 S uffer not thy mouth to cause thy flesh to sin; neither say thou before the angel, that it was an error: wherefore should God be angry at thy voice, and destroy the work of thine hands?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

7 F or in the multitude of dreams and many words there are also divers vanities: but fear thou God.

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

8 I f thou seest the oppression of the poor, and violent perverting of judgment and justice in a province, marvel not at the matter: for he that is higher than the highest regardeth; and there be higher than they.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

9 M oreover the profit of the earth is for all: the king himself is served by the field.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 H e that loveth silver shall not be satisfied with silver; nor he that loveth abundance with increase: this is also vanity.

Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 W hen goods increase, they are increased that eat them: and what good is there to the owners thereof, saving the beholding of them with their eyes?

Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?

12 T he sleep of a labouring man is sweet, whether he eat little or much: but the abundance of the rich will not suffer him to sleep.

Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 T here is a sore evil which I have seen under the sun, namely, riches kept for the owners thereof to their hurt.

Има тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 B ut those riches perish by evil travail: and he begetteth a son, and there is nothing in his hand.

И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 A s he came forth of his mother's womb, naked shall he return to go as he came, and shall take nothing of his labour, which he may carry away in his hand.

Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 A nd this also is a sore evil, that in all points as he came, so shall he go: and what profit hath he that hath laboured for the wind?

Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 A ll his days also he eateth in darkness, and he hath much sorrow and wrath with his sickness.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 B ehold that which I have seen: it is good and comely for one to eat and to drink, and to enjoy the good of all his labour that he taketh under the sun all the days of his life, which God giveth him: for it is his portion.

Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 E very man also to whom God hath given riches and wealth, and hath given him power to eat thereof, and to take his portion, and to rejoice in his labour; this is the gift of God.

И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

20 F or he shall not much remember the days of his life; because God answereth him in the joy of his heart.

Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.