1 A nd Abimelech the son of Jerubbaal went to Shechem unto his mother's brethren, and communed with them, and with all the family of the house of his mother's father, saying,

След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

2 S peak, I pray you, in the ears of all the men of Shechem, Whether is better for you, either that all the sons of Jerubbaal, which are threescore and ten persons, reign over you, or that one reign over you? remember also that I am your bone and your flesh.

Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

3 A nd his mother's brethren spake of him in the ears of all the men of Shechem all these words: and their hearts inclined to follow Abimelech; for they said, He is our brother.

Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

4 A nd they gave him threescore and ten pieces of silver out of the house of Baalberith, wherewith Abimelech hired vain and light persons, which followed him.

И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

5 A nd he went unto his father's house at Ophrah, and slew his brethren the sons of Jerubbaal, being threescore and ten persons, upon one stone: notwithstanding yet Jotham the youngest son of Jerubbaal was left; for he hid himself.

И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

6 A nd all the men of Shechem gathered together, and all the house of Millo, and went, and made Abimelech king, by the plain of the pillar that was in Shechem.

Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

7 A nd when they told it to Jotham, he went and stood in the top of mount Gerizim, and lifted up his voice, and cried, and said unto them, Hearken unto me, ye men of Shechem, that God may hearken unto you.

А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

8 T he trees went forth on a time to anoint a king over them; and they said unto the olive tree, Reign thou over us.

еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

9 B ut the olive tree said unto them, Should I leave my fatness, wherewith by me they honour God and man, and go to be promoted over the trees?

Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата?

10 A nd the trees said to the fig tree, Come thou, and reign over us.

Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.

11 B ut the fig tree said unto them, Should I forsake my sweetness, and my good fruit, and go to be promoted over the trees?

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

12 T hen said the trees unto the vine, Come thou, and reign over us.

После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.

13 A nd the vine said unto them, Should I leave my wine, which cheereth God and man, and go to be promoted over the trees?

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

14 T hen said all the trees unto the bramble, Come thou, and reign over us.

Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.

15 A nd the bramble said unto the trees, If in truth ye anoint me king over you, then come and put your trust in my shadow: and if not, let fire come out of the bramble, and devour the cedars of Lebanon.

А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

16 N ow therefore, if ye have done truly and sincerely, in that ye have made Abimelech king, and if ye have dealt well with Jerubbaal and his house, and have done unto him according to the deserving of his hands;

Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както <извършеното от> ръцете му заслужава, -

17 ( For my father fought for you, and adventured his life far, and delivered you out of the hand of Midian:

(защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

18 A nd ye are risen up against my father's house this day, and have slain his sons, threescore and ten persons, upon one stone, and have made Abimelech, the son of his maidservant, king over the men of Shechem, because he is your brother;)

а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

19 I f ye then have dealt truly and sincerely with Jerubbaal and with his house this day, then rejoice ye in Abimelech, and let him also rejoice in you:

ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!

20 B ut if not, let fire come out from Abimelech, and devour the men of Shechem, and the house of Millo; and let fire come out from the men of Shechem, and from the house of Millo, and devour Abimelech.

Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

21 A nd Jotham ran away, and fled, and went to Beer, and dwelt there, for fear of Abimelech his brother.

Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

22 W hen Abimelech had reigned three years over Israel,

И Авимелех началствува над Израиля три години.

23 T hen God sent an evil spirit between Abimelech and the men of Shechem; and the men of Shechem dealt treacherously with Abimelech:

А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

24 T hat the cruelty done to the threescore and ten sons of Jerubbaal might come, and their blood be laid upon Abimelech their brother, which slew them; and upon the men of Shechem, which aided him in the killing of his brethren.

за да дойде <наказание> за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им <върху него> и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

25 A nd the men of Shechem set liers in wait for him in the top of the mountains, and they robbed all that came along that way by them: and it was told Abimelech.

Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

26 A nd Gaal the son of Ebed came with his brethren, and went over to Shechem: and the men of Shechem put their confidence in him.

В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

27 A nd they went out into the fields, and gathered their vineyards, and trode the grapes, and made merry, and went into the house of their god, and did eat and drink, and cursed Abimelech.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха <гроздето> и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

28 A nd Gaal the son of Ebed said, Who is Abimelech, and who is Shechem, that we should serve him? is not he the son of Jerubbaal? and Zebul his officer? serve the men of Hamor the father of Shechem: for why should we serve him?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

29 A nd would to God this people were under my hand! then would I remove Abimelech. And he said to Abimelech, Increase thine army, and come out.

Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

30 A nd when Zebul the ruler of the city heard the words of Gaal the son of Ebed, his anger was kindled.

И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.

31 A nd he sent messengers unto Abimelech privily, saying, Behold, Gaal the son of Ebed and his brethren be come to Shechem; and, behold, they fortify the city against thee.

И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

32 N ow therefore up by night, thou and the people that is with thee, and lie in wait in the field:

Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

33 A nd it shall be, that in the morning, as soon as the sun is up, thou shalt rise early, and set upon the city: and, behold, when he and the people that is with him come out against thee, then mayest thou do to them as thou shalt find occasion.

И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато <Гаал> и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.

34 A nd Abimelech rose up, and all the people that were with him, by night, and they laid wait against Shechem in four companies.

И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 A nd Gaal the son of Ebed went out, and stood in the entering of the gate of the city: and Abimelech rose up, and the people that were with him, from lying in wait.

И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

36 A nd when Gaal saw the people, he said to Zebul, Behold, there come people down from the top of the mountains. And Zebul said unto him, Thou seest the shadow of the mountains as if they were men.

А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

37 A nd Gaal spake again, and said, See there come people down by the middle of the land, and another company come along by the plain of Meonenim.

Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

38 T hen said Zebul unto him, Where is now thy mouth, wherewith thou saidst, Who is Abimelech, that we should serve him? is not this the people that thou hast despised? go out, I pray now, and fight with them.

Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

39 A nd Gaal went out before the men of Shechem, and fought with Abimelech.

Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

40 A nd Abimelech chased him, and he fled before him, and many were overthrown and wounded, even unto the entering of the gate.

И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

41 A nd Abimelech dwelt at Arumah: and Zebul thrust out Gaal and his brethren, that they should not dwell in Shechem.

И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 A nd it came to pass on the morrow, that the people went out into the field; and they told Abimelech.

А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

43 A nd he took the people, and divided them into three companies, and laid wait in the field, and looked, and, behold, the people were come forth out of the city; and he rose up against them, and smote them.

Тогава той взе людете <си> та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

44 A nd Abimelech, and the company that was with him, rushed forward, and stood in the entering of the gate of the city: and the two other companies ran upon all the people that were in the fields, and slew them.

И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

45 A nd Abimelech fought against the city all that day; and he took the city, and slew the people that was therein, and beat down the city, and sowed it with salt.

И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.

46 A nd when all the men of the tower of Shechem heard that, they entered into an hold of the house of the god Berith.

А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

47 A nd it was told Abimelech, that all the men of the tower of Shechem were gathered together.

И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

48 A nd Abimelech gat him up to mount Zalmon, he and all the people that were with him; and Abimelech took an axe in his hand, and cut down a bough from the trees, and took it, and laid it on his shoulder, and said unto the people that were with him, What ye have seen me do, make haste, and do as I have done.

Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

49 A nd all the people likewise cut down every man his bough, and followed Abimelech, and put them to the hold, and set the hold on fire upon them; so that all the men of the tower of Shechem died also, about a thousand men and women.

И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

50 T hen went Abimelech to Thebez, and encamped against Thebez, and took it.

След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.

51 B ut there was a strong tower within the city, and thither fled all the men and women, and all they of the city, and shut it to them, and gat them up to the top of the tower.

Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

52 A nd Abimelech came unto the tower, and fought against it, and went hard unto the door of the tower to burn it with fire.

Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

53 A nd a certain woman cast a piece of a millstone upon Abimelech's head, and all to brake his skull.

Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

54 T hen he called hastily unto the young man his armourbearer, and said unto him, Draw thy sword, and slay me, that men say not of me, A women slew him. And his young man thrust him through, and he died.

И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

55 A nd when the men of Israel saw that Abimelech was dead, they departed every man unto his place.

И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

56 T hus God rendered the wickedness of Abimelech, which he did unto his father, in slaying his seventy brethren:

Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 A nd all the evil of the men of Shechem did God render upon their heads: and upon them came the curse of Jotham the son of Jerubbaal.

Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, <произнесена> от Иотама Еровааловия син.