1 A fter these things the Lord appointed other seventy also, and sent them two and two before his face into every city and place, whither he himself would come.

След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

2 T herefore said he unto them, The harvest truly is great, but the labourers are few: pray ye therefore the Lord of the harvest, that he would send forth labourers into his harvest.

И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3 G o your ways: behold, I send you forth as lambs among wolves.

Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 C arry neither purse, nor scrip, nor shoes: and salute no man by the way.

Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

5 A nd into whatsoever house ye enter, first say, Peace be to this house.

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

6 A nd if the son of peace be there, your peace shall rest upon it: if not, it shall turn to you again.

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

7 A nd in the same house remain, eating and drinking such things as they give: for the labourer is worthy of his hire. Go not from house to house.

И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 A nd into whatsoever city ye enter, and they receive you, eat such things as are set before you:

И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9 A nd heal the sick that are therein, and say unto them, The kingdom of God is come nigh unto you.

и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 B ut into whatsoever city ye enter, and they receive you not, go your ways out into the streets of the same, and say,

А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

11 E ven the very dust of your city, which cleaveth on us, we do wipe off against you: notwithstanding be ye sure of this, that the kingdom of God is come nigh unto you.

И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 B ut I say unto you, that it shall be more tolerable in that day for Sodom, than for that city.

Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

13 W oe unto thee, Chorazin! woe unto thee, Bethsaida! for if the mighty works had been done in Tyre and Sidon, which have been done in you, they had a great while ago repented, sitting in sackcloth and ashes.

Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 B ut it shall be more tolerable for Tyre and Sidon at the judgment, than for you.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 A nd thou, Capernaum, which art exalted to heaven, shalt be thrust down to hell.

И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

16 H e that heareth you heareth me; and he that despiseth you despiseth me; and he that despiseth me despiseth him that sent me.

Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

17 A nd the seventy returned again with joy, saying, Lord, even the devils are subject unto us through thy name.

И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 A nd he said unto them, I beheld Satan as lightning fall from heaven.

А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

19 B ehold, I give unto you power to tread on serpents and scorpions, and over all the power of the enemy: and nothing shall by any means hurt you.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 N otwithstanding in this rejoice not, that the spirits are subject unto you; but rather rejoice, because your names are written in heaven.

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 I n that hour Jesus rejoiced in spirit, and said, I thank thee, O Father, Lord of heaven and earth, that thou hast hid these things from the wise and prudent, and hast revealed them unto babes: even so, Father; for so it seemed good in thy sight.

В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 A ll things are delivered to me of my Father: and no man knoweth who the Son is, but the Father; and who the Father is, but the Son, and he to whom the Son will reveal him.

Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 A nd he turned him unto his disciples, and said privately, Blessed are the eyes which see the things that ye see:

И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 F or I tell you, that many prophets and kings have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them.

Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

25 A nd, behold, a certain lawyer stood up, and tempted him, saying, Master, what shall I do to inherit eternal life?

И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 H e said unto him, What is written in the law? how readest thou?

А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 A nd he answering said, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy strength, and with all thy mind; and thy neighbour as thyself.

А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 A nd he said unto him, Thou hast answered right: this do, and thou shalt live.

<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 B ut he, willing to justify himself, said unto Jesus, And who is my neighbour?

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 A nd Jesus answering said, A certain man went down from Jerusalem to Jericho, and fell among thieves, which stripped him of his raiment, and wounded him, and departed, leaving him half dead.

В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 A nd by chance there came down a certain priest that way: and when he saw him, he passed by on the other side.

А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 A nd likewise a Levite, when he was at the place, came and looked on him, and passed by on the other side.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 B ut a certain Samaritan, as he journeyed, came where he was: and when he saw him, he had compassion on him,

Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

34 A nd went to him, and bound up his wounds, pouring in oil and wine, and set him on his own beast, and brought him to an inn, and took care of him.

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 A nd on the morrow when he departed, he took out two pence, and gave them to the host, and said unto him, Take care of him; and whatsoever thou spendest more, when I come again, I will repay thee.

И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 W hich now of these three, thinkest thou, was neighbour unto him that fell among the thieves?

Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 A nd he said, He that shewed mercy on him. Then said Jesus unto him, Go, and do thou likewise.

Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38 N ow it came to pass, as they went, that he entered into a certain village: and a certain woman named Martha received him into her house.

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 A nd she had a sister called Mary, which also sat at Jesus' feet, and heard his word.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 B ut Martha was cumbered about much serving, and came to him, and said, Lord, dost thou not care that my sister hath left me to serve alone? bid her therefore that she help me.

А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 A nd Jesus answered and said unto her, Martha, Martha, thou art careful and troubled about many things:

Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 B ut one thing is needful: and Mary hath chosen that good part, which shall not be taken away from her.

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.