1 N ow there were in the church that was at Antioch certain prophets and teachers; as Barnabas, and Simeon that was called Niger, and Lucius of Cyrene, and Manaen, which had been brought up with Herod the tetrarch, and Saul.

А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

2 A s they ministered to the Lord, and fasted, the Holy Ghost said, Separate me Barnabas and Saul for the work whereunto I have called them.

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

3 A nd when they had fasted and prayed, and laid their hands on them, they sent them away.

Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

4 S o they, being sent forth by the Holy Ghost, departed unto Seleucia; and from thence they sailed to Cyprus.

И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

5 A nd when they were at Salamis, they preached the word of God in the synagogues of the Jews: and they had also John to their minister.

И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

6 A nd when they had gone through the isle unto Paphos, they found a certain sorcerer, a false prophet, a Jew, whose name was Barjesus:

И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 W hich was with the deputy of the country, Sergius Paulus, a prudent man; who called for Barnabas and Saul, and desired to hear the word of God.

който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

8 B ut Elymas the sorcerer (for so is his name by interpretation) withstood them, seeking to turn away the deputy from the faith.

Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

9 T hen Saul, (who also is called Paul,) filled with the Holy Ghost, set his eyes on him.

Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

10 A nd said, O full of all subtilty and all mischief, thou child of the devil, thou enemy of all righteousness, wilt thou not cease to pervert the right ways of the Lord?

О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11 A nd now, behold, the hand of the Lord is upon thee, and thou shalt be blind, not seeing the sun for a season. And immediately there fell on him a mist and a darkness; and he went about seeking some to lead him by the hand.

И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

12 T hen the deputy, when he saw what was done, believed, being astonished at the doctrine of the Lord.

Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13 N ow when Paul and his company loosed from Paphos, they came to Perga in Pamphylia: and John departing from them returned to Jerusalem.

А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 B ut when they departed from Perga, they came to Antioch in Pisidia, and went into the synagogue on the sabbath day, and sat down.

А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 A nd after the reading of the law and the prophets the rulers of the synagogue sent unto them, saying, Ye men and brethren, if ye have any word of exhortation for the people, say on.

И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

16 T hen Paul stood up, and beckoning with his hand said, Men of Israel, and ye that fear God, give audience.

Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 T he God of this people of Israel chose our fathers, and exalted the people when they dwelt as strangers in the land of Egypt, and with an high arm brought he them out of it.

Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

18 A nd about the time of forty years suffered he their manners in the wilderness.

И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 A nd when he had destroyed seven nations in the land of Chanaan, he divided their land to them by lot.

И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 A nd after that he gave unto them judges about the space of four hundred and fifty years, until Samuel the prophet.

След това <им> дава съдии до пророка Самуила.

21 A nd afterward they desired a king: and God gave unto them Saul the son of Cis, a man of the tribe of Benjamin, by the space of forty years.

После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 A nd when he had removed him, he raised up unto them David to be their king; to whom also he gave their testimony, and said, I have found David the son of Jesse, a man after mine own heart, which shall fulfil all my will.

И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

23 O f this man's seed hath God according to his promise raised unto Israel a Saviour, Jesus:

От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

24 W hen John had first preached before his coming the baptism of repentance to all the people of Israel.

след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

25 A nd as John fulfilled his course, he said, Whom think ye that I am? I am not he. But, behold, there cometh one after me, whose shoes of his feet I am not worthy to loose.

И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

26 M en and brethren, children of the stock of Abraham, and whosoever among you feareth God, to you is the word of this salvation sent.

Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

27 F or they that dwell at Jerusalem, and their rulers, because they knew him not, nor yet the voices of the prophets which are read every sabbath day, they have fulfilled them in condemning him.

Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

28 A nd though they found no cause of death in him, yet desired they Pilate that he should be slain.

Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

29 A nd when they had fulfilled all that was written of him, they took him down from the tree, and laid him in a sepulchre.

И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

30 B ut God raised him from the dead:

Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 A nd he was seen many days of them which came up with him from Galilee to Jerusalem, who are his witnesses unto the people.

И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

32 A nd we declare unto you glad tidings, how that the promise which was made unto the fathers,

И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

33 G od hath fulfilled the same unto us their children, in that he hath raised up Jesus again; as it is also written in the second psalm, Thou art my Son, this day have I begotten thee.

че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

34 A nd as concerning that he raised him up from the dead, now no more to return to corruption, he said on this wise, I will give you the sure mercies of David.

А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

35 W herefore he saith also in another psalm, Thou shalt not suffer thine Holy One to see corruption.

Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

36 F or David, after he had served his own generation by the will of God, fell on sleep, and was laid unto his fathers, and saw corruption:

Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

37 B ut he, whom God raised again, saw no corruption.

А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

38 B e it known unto you therefore, men and brethren, that through this man is preached unto you the forgiveness of sins:

И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

39 A nd by him all that believe are justified from all things, from which ye could not be justified by the law of Moses.

и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 B eware therefore, lest that come upon you, which is spoken of in the prophets;

Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

41 B ehold, ye despisers, and wonder, and perish: for I work a work in your days, a work which ye shall in no wise believe, though a man declare it unto you.

"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42 A nd when the Jews were gone out of the synagogue, the Gentiles besought that these words might be preached to them the next sabbath.

Когато си излизаха ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

43 N ow when the congregation was broken up, many of the Jews and religious proselytes followed Paul and Barnabas: who, speaking to them, persuaded them to continue in the grace of God.

И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 A nd the next sabbath day came almost the whole city together to hear the word of God.

На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

45 B ut when the Jews saw the multitudes, they were filled with envy, and spake against those things which were spoken by Paul, contradicting and blaspheming.

А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

46 T hen Paul and Barnabas waxed bold, and said, It was necessary that the word of God should first have been spoken to you: but seeing ye put it from you, and judge yourselves unworthy of everlasting life, lo, we turn to the Gentiles.

Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

47 F or so hath the Lord commanded us, saying, I have set thee to be a light of the Gentiles, that thou shouldest be for salvation unto the ends of the earth.

Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

48 A nd when the Gentiles heard this, they were glad, and glorified the word of the Lord: and as many as were ordained to eternal life believed.

И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 A nd the word of the Lord was published throughout all the region.

И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

50 B ut the Jews stirred up the devout and honourable women, and the chief men of the city, and raised persecution against Paul and Barnabas, and expelled them out of their coasts.

А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

51 B ut they shook off the dust of their feet against them, and came unto Iconium.

А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

52 A nd the disciples were filled with joy, and with the Holy Ghost.

А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.