1 When therefore the Lord knew how the Pharisees had heard that Jesus made and baptized more disciples than John,

Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2 ( Though Jesus himself baptized not, but his disciples,)

(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3 H e left Judaea, and departed again into Galilee.

напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4 A nd he must needs go through Samaria.

И трябваше да мине през Самария.

5 T hen cometh he to a city of Samaria, which is called Sychar, near to the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph.

И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6 N ow Jacob's well was there. Jesus therefore, being wearied with his journey, sat thus on the well: and it was about the sixth hour.

Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7 T here cometh a woman of Samaria to draw water: Jesus saith unto her, Give me to drink.

Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8 ( For his disciples were gone away unto the city to buy meat.)

(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9 T hen saith the woman of Samaria unto him, How is it that thou, being a Jew, askest drink of me, which am a woman of Samaria? for the Jews have no dealings with the Samaritans.

Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 J esus answered and said unto her, If thou knewest the gift of God, and who it is that saith to thee, Give me to drink; thou wouldest have asked of him, and he would have given thee living water.

Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

11 T he woman saith unto him, Sir, thou hast nothing to draw with, and the well is deep: from whence then hast thou that living water?

Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 A rt thou greater than our father Jacob, which gave us the well, and drank thereof himself, and his children, and his cattle?

Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 J esus answered and said unto her, Whosoever drinketh of this water shall thirst again:

Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 B ut whosoever drinketh of the water that I shall give him shall never thirst; but the water that I shall give him shall be in him a well of water springing up into everlasting life.

а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 T he woman saith unto him, Sir, give me this water, that I thirst not, neither come hither to draw.

Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 J esus saith unto her, Go, call thy husband, and come hither.

Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17 T he woman answered and said, I have no husband. Jesus said unto her, Thou hast well said, I have no husband:

В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 F or thou hast had five husbands; and he whom thou now hast is not thy husband: in that saidst thou truly.

защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 T he woman saith unto him, Sir, I perceive that thou art a prophet.

Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 O ur fathers worshipped in this mountain; and ye say, that in Jerusalem is the place where men ought to worship.

Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21 J esus saith unto her, Woman, believe me, the hour cometh, when ye shall neither in this mountain, nor yet at Jerusalem, worship the Father.

Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22 Y e worship ye know not what: we know what we worship: for salvation is of the Jews.

Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 B ut the hour cometh, and now is, when the true worshippers shall worship the Father in spirit and in truth: for the Father seeketh such to worship him.

Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 G od is a Spirit: and they that worship him must worship him in spirit and in truth.

Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 T he woman saith unto him, I know that Messias cometh, which is called Christ: when he is come, he will tell us all things.

Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26 J esus saith unto her, I that speak unto thee am he.

Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

27 A nd upon this came his disciples, and marvelled that he talked with the woman: yet no man said, What seekest thou? or, Why talkest thou with her?

В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28 T he woman then left her waterpot, and went her way into the city, and saith to the men,

Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 C ome, see a man, which told me all things that ever I did: is not this the Christ?

Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30 T hen they went out of the city, and came unto him.

Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 I n the mean while his disciples prayed him, saying, Master, eat.

Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

32 B ut he said unto them, I have meat to eat that ye know not of.

А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 T herefore said the disciples one to another, Hath any man brought him ought to eat?

Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

34 J esus saith unto them, My meat is to do the will of him that sent me, and to finish his work.

Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35 S ay not ye, There are yet four months, and then cometh harvest? behold, I say unto you, Lift up your eyes, and look on the fields; for they are white already to harvest.

Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 A nd he that reapeth receiveth wages, and gathereth fruit unto life eternal: that both he that soweth and he that reapeth may rejoice together.

Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37 A nd herein is that saying true, One soweth, and another reapeth.

Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38 I sent you to reap that whereon ye bestowed no labour: other men laboured, and ye are entered into their labours.

Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

39 A nd many of the Samaritans of that city believed on him for the saying of the woman, which testified, He told me all that ever I did.

И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40 S o when the Samaritans were come unto him, they besought him that he would tarry with them: and he abode there two days.

И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41 A nd many more believed because of his own word;

И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 A nd said unto the woman, Now we believe, not because of thy saying: for we have heard him ourselves, and know that this is indeed the Christ, the Saviour of the world.

и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

43 N ow after two days he departed thence, and went into Galilee.

След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.

44 F or Jesus himself testified, that a prophet hath no honour in his own country.

Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45 T hen when he was come into Galilee, the Galilaeans received him, having seen all the things that he did at Jerusalem at the feast: for they also went unto the feast.

И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 S o Jesus came again into Cana of Galilee, where he made the water wine. And there was a certain nobleman, whose son was sick at Capernaum.

Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

47 W hen he heard that Jesus was come out of Judaea into Galilee, he went unto him, and besought him that he would come down, and heal his son: for he was at the point of death.

Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 T hen said Jesus unto him, Except ye see signs and wonders, ye will not believe.

Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49 T he nobleman saith unto him, Sir, come down ere my child die.

Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50 J esus saith unto him, Go thy way; thy son liveth. And the man believed the word that Jesus had spoken unto him, and he went his way.

Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

51 A nd as he was now going down, his servants met him, and told him, saying, Thy son liveth.

И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52 T hen enquired he of them the hour when he began to amend. And they said unto him, Yesterday at the seventh hour the fever left him.

А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 S o the father knew that it was at the same hour, in the which Jesus said unto him, Thy son liveth: and himself believed, and his whole house.

И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 T his is again the second miracle that Jesus did, when he was come out of Judaea into Galilee.

Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.