1 P lead my cause, O Lord, with them that strive with me: fight against them that fight against me.

(По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

2 T ake hold of shield and buckler, and stand up for mine help.

Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

3 D raw out also the spear, and stop the way against them that persecute me: say unto my soul, I am thy salvation.

Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

4 L et them be confounded and put to shame that seek after my soul: let them be turned back and brought to confusion that devise my hurt.

Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

5 L et them be as chaff before the wind: and let the angel of the Lord chase them.

Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

6 L et their way be dark and slippery: and let the angel of the Lord persecute them.

Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

7 F or without cause have they hid for me their net in a pit, which without cause they have digged for my soul.

Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

8 L et destruction come upon him at unawares; and let his net that he hath hid catch himself: into that very destruction let him fall.

Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 A nd my soul shall be joyful in the Lord: it shall rejoice in his salvation.

А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

10 A ll my bones shall say, Lord, who is like unto thee, which deliverest the poor from him that is too strong for him, yea, the poor and the needy from him that spoileth him?

Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 F alse witnesses did rise up; they laid to my charge things that I knew not.

Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

12 T hey rewarded me evil for good to the spoiling of my soul.

Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

13 B ut as for me, when they were sick, my clothing was sackcloth: I humbled my soul with fasting; and my prayer returned into mine own bosom.

А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

14 I behaved myself as though he had been my friend or brother: I bowed down heavily, as one that mourneth for his mother.

Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 B ut in mine adversity they rejoiced, and gathered themselves together: yea, the abjects gathered themselves together against me, and I knew it not; they did tear me, and ceased not:

Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

16 W ith hypocritical mockers in feasts, they gnashed upon me with their teeth.

Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

17 L ord, how long wilt thou look on? rescue my soul from their destructions, my darling from the lions.

Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

18 I will give thee thanks in the great congregation: I will praise thee among much people.

Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

19 L et not them that are mine enemies wrongfully rejoice over me: neither let them wink with the eye that hate me without a cause.

Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

20 F or they speak not peace: but they devise deceitful matters against them that are quiet in the land.

Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 Y ea, they opened their mouth wide against me, and said, Aha, aha, our eye hath seen it.

Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 T his thou hast seen, O Lord: keep not silence: O Lord, be not far from me.

Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 S tir up thyself, and awake to my judgment, even unto my cause, my God and my Lord.

Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 J udge me, O Lord my God, according to thy righteousness; and let them not rejoice over me.

Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

25 L et them not say in their hearts, Ah, so would we have it: let them not say, We have swallowed him up.

Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

26 L et them be ashamed and brought to confusion together that rejoice at mine hurt: let them be clothed with shame and dishonour that magnify themselves against me.

Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

27 L et them shout for joy, and be glad, that favour my righteous cause: yea, let them say continually, Let the Lord be magnified, which hath pleasure in the prosperity of his servant.

Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 A nd my tongue shall speak of thy righteousness and of thy praise all the day long.

И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.