1 T he king's heart is in the hand of the Lord, as the rivers of water: he turneth it whithersoever he will.

Сърцето на царя е в ръката на Господа, <като> водни бразди; Той на където иска го обръща.

2 E very way of a man is right in his own eyes: but the Lord pondereth the hearts.

Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

3 T o do justice and judgment is more acceptable to the Lord than sacrifice.

Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

4 A n high look, and a proud heart, and the plowing of the wicked, is sin.

Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

5 T he thoughts of the diligent tend only to plenteousness; but of every one that is hasty only to want.

Мислите на трудолюбивите <спомагат> само <да има> изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

6 T he getting of treasures by a lying tongue is a vanity tossed to and fro of them that seek death.

Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, <търсят> смърт.

7 T he robbery of the wicked shall destroy them; because they refuse to do judgment.

Грабителството на нечестивите ще ги отвлече, Защото отказват да вършат това, което е право.

8 T he way of man is froward and strange: but as for the pure, his work is right.

Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

9 I t is better to dwell in a corner of the housetop, than with a brawling woman in a wide house.

По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

10 T he soul of the wicked desireth evil: his neighbour findeth no favour in his eyes.

Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

11 W hen the scorner is punished, the simple is made wise: and when the wise is instructed, he receiveth knowledge.

Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание.

12 T he righteous man wisely considereth the house of the wicked: but God overthroweth the wicked for their wickedness.

Справедливият <Бог> наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

13 W hoso stoppeth his ears at the cry of the poor, he also shall cry himself, but shall not be heard.

Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

14 A gift in secret pacifieth anger: and a reward in the bosom strong wrath.

Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха <укротява> силен гняв.

15 I t is joy to the just to do judgment: but destruction shall be to the workers of iniquity.

Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

16 T he man that wandereth out of the way of understanding shall remain in the congregation of the dead.

Човек, който се отбие от пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите {Или: Сенките.}.

17 H e that loveth pleasure shall be a poor man: he that loveth wine and oil shall not be rich.

Който обича удоволствие осиромашава, Който обича вино и масло не забогатява.

18 T he wicked shall be a ransom for the righteous, and the transgressor for the upright.

Нечестивият <ще бъде> откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

19 I t is better to dwell in the wilderness, than with a contentious and an angry woman.

По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

20 T here is treasure to be desired and oil in the dwelling of the wise; but a foolish man spendeth it up.

Скъпоценно съкровище и масло <се намират> в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

21 H e that followeth after righteousness and mercy findeth life, righteousness, and honour.

Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

22 A wise man scaleth the city of the mighty, and casteth down the strength of the confidence thereof.

Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

23 W hoso keepeth his mouth and his tongue keepeth his soul from troubles.

Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

24 P roud and haughty scorner is his name, who dealeth in proud wrath.

Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

25 T he desire of the slothful killeth him; for his hands refuse to labour.

Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят,

26 H e coveteth greedily all the day long: but the righteous giveth and spareth not.

Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

27 T he sacrifice of the wicked is abomination: how much more, when he bringeth it with a wicked mind?

Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

28 A false witness shall perish: but the man that heareth speaketh constantly.

Лъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша <поука - ще го търсят да> говори всякога.

29 A wicked man hardeneth his face: but as for the upright, he directeth his way.

Нечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

30 T here is no wisdom nor understanding nor counsel against the Lord.

Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

31 T he horse is prepared against the day of battle: but safety is of the Lord.

Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.