1 B ut Job answered and said,

Тогава Иов в отговор рече:

2 H ear diligently my speech, and let this be your consolations.

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 S uffer me that I may speak; and after that I have spoken, mock on.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 A s for me, is my complaint to man? and if it were so, why should not my spirit be troubled?

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 M ark me, and be astonished, and lay your hand upon your mouth.

Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 E ven when I remember I am afraid, and trembling taketh hold on my flesh.

Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 W herefore do the wicked live, become old, yea, are mighty in power?

Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

8 T heir seed is established in their sight with them, and their offspring before their eyes.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 T heir houses are safe from fear, neither is the rod of God upon them.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 T heir bull gendereth, and faileth not; their cow calveth, and casteth not her calf.

Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11 T hey send forth their little ones like a flock, and their children dance.

Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 T hey take the timbrel and harp, and rejoice at the sound of the organ.

Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 T hey spend their days in wealth, and in a moment go down to the grave.

Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 T herefore they say unto God, Depart from us; for we desire not the knowledge of thy ways.

Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 W hat is the Almighty, that we should serve him? and what profit should we have, if we pray unto him?

Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16 L o, their good is not in their hand: the counsel of the wicked is far from me.

Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 H ow oft is the candle of the wicked put out! and how oft cometh their destruction upon them! God distributeth sorrows in his anger.

Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

18 T hey are as stubble before the wind, and as chaff that the storm carrieth away.

Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 G od layeth up his iniquity for his children: he rewardeth him, and he shall know it.

<Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 H is eyes shall see his destruction, and he shall drink of the wrath of the Almighty.

Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 F or what pleasure hath he in his house after him, when the number of his months is cut off in the midst?

Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 S hall any teach God knowledge? seeing he judgeth those that are high.

Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 O ne dieth in his full strength, being wholly at ease and quiet.

Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 H is breasts are full of milk, and his bones are moistened with marrow.

Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 A nd another dieth in the bitterness of his soul, and never eateth with pleasure.

А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 T hey shall lie down alike in the dust, and the worms shall cover them.

Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 B ehold, I know your thoughts, and the devices which ye wrongfully imagine against me.

Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 F or ye say, Where is the house of the prince? and where are the dwelling places of the wicked?

Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 H ave ye not asked them that go by the way? and do ye not know their tokens,

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

30 T hat the wicked is reserved to the day of destruction? they shall be brought forth to the day of wrath.

Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 W ho shall declare his way to his face? and who shall repay him what he hath done?

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Y et shall he be brought to the grave, and shall remain in the tomb.

Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

33 T he clods of the valley shall be sweet unto him, and every man shall draw after him, as there are innumerable before him.

Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34 H ow then comfort ye me in vain, seeing in your answers there remaineth falsehood?

Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?