1 A nd the whole multitude of them arose, and led him unto Pilate.

Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата.

2 A nd they began to accuse him, saying, We found this fellow perverting the nation, and forbidding to give tribute to Caesar, saying that he himself is Christ a King.

И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

3 A nd Pilate asked him, saying, Art thou the King of the Jews? And he answered him and said, Thou sayest it.

А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.

4 T hen said Pilate to the chief priests and to the people, I find no fault in this man.

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5 A nd they were the more fierce, saying, He stirreth up the people, teaching throughout all Jewry, beginning from Galilee to this place.

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.

6 W hen Pilate heard of Galilee, he asked whether the man were a Galilaean.

А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7 A nd as soon as he knew that he belonged unto Herod's jurisdiction, he sent him to Herod, who himself also was at Jerusalem at that time.

И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

8 A nd when Herod saw Jesus, he was exceeding glad: for he was desirous to see him of a long season, because he had heard many things of him; and he hoped to have seen some miracle done by him.

А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9 T hen he questioned with him in many words; but he answered him nothing.

И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10 A nd the chief priests and scribes stood and vehemently accused him.

А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 A nd Herod with his men of war set him at nought, and mocked him, and arrayed him in a gorgeous robe, and sent him again to Pilate.

Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12 A nd the same day Pilate and Herod were made friends together: for before they were at enmity between themselves.

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.

13 A nd Pilate, when he had called together the chief priests and the rulers and the people,

Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 S aid unto them, Ye have brought this man unto me, as one that perverteth the people: and, behold, I, having examined him before you, have found no fault in this man touching those things whereof ye accuse him:

Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 N o, nor yet Herod: for I sent you to him; and, lo, nothing worthy of death is done unto him.

Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.

16 I will therefore chastise him, and release him.

И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17 ( For of necessity he must release one unto them at the feast.)

18 A nd they cried out all at once, saying, Away with this man, and release unto us Barabbas:

Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 ( Who for a certain sedition made in the city, and for murder, was cast into prison.)

(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20 P ilate therefore, willing to release Jesus, spake again to them.

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21 B ut they cried, saying, Crucify him, crucify him.

А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

22 A nd he said unto them the third time, Why, what evil hath he done? I have found no cause of death in him: I will therefore chastise him, and let him go.

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23 A nd they were instant with loud voices, requiring that he might be crucified. And the voices of them and of the chief priests prevailed.

Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 A nd Pilate gave sentence that it should be as they required.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25 A nd he released unto them him that for sedition and murder was cast into prison, whom they had desired; but he delivered Jesus to their will.

пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

26 A nd as they led him away, they laid hold upon one Simon, a Cyrenian, coming out of the country, and on him they laid the cross, that he might bear it after Jesus.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 A nd there followed him a great company of people, and of women, which also bewailed and lamented him.

И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 B ut Jesus turning unto them said, Daughters of Jerusalem, weep not for me, but weep for yourselves, and for your children.

А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 F or, behold, the days are coming, in the which they shall say, Blessed are the barren, and the wombs that never bare, and the paps which never gave suck.

защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30 T hen shall they begin to say to the mountains, Fall on us; and to the hills, Cover us.

Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 F or if they do these things in a green tree, what shall be done in the dry?

Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 A nd there were also two other, malefactors, led with him to be put to death.

И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 A nd when they were come to the place, which is called Calvary, there they crucified him, and the malefactors, one on the right hand, and the other on the left.

И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво.

34 T hen said Jesus, Father, forgive them; for they know not what they do. And they parted his raiment, and cast lots.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.

35 A nd the people stood beholding. And the rulers also with them derided him, saying, He saved others; let him save himself, if he be Christ, the chosen of God.

И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 A nd the soldiers also mocked him, coming to him, and offering him vinegar,

Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 A nd saying, If thou be the king of the Jews, save thyself.

Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38 A nd a superscription also was written over him in letters of Greek, and Latin, and Hebrew, This Is The King Of The Jews.

А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 A nd one of the malefactors which were hanged railed on him, saying, If thou be Christ, save thyself and us.

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 B ut the other answering rebuked him, saying, Dost not thou fear God, seeing thou art in the same condemnation?

А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41 A nd we indeed justly; for we receive the due reward of our deeds: but this man hath done nothing amiss.

И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 A nd he said unto Jesus, Lord, remember me when thou comest into thy kingdom.

И каза: Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 A nd Jesus said unto him, Verily I say unto thee, Today shalt thou be with me in paradise.

А му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44 A nd it was about the sixth hour, and there was a darkness over all the earth until the ninth hour.

А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 A nd the sun was darkened, and the veil of the temple was rent in the midst.

като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 A nd when Jesus had cried with a loud voice, he said, Father, into thy hands I commend my spirit: and having said thus, he gave up the ghost.

И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 N ow when the centurion saw what was done, he glorified God, saying, Certainly this was a righteous man.

И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48 A nd all the people that came together to that sight, beholding the things which were done, smote their breasts, and returned.

А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49 A nd all his acquaintance, and the women that followed him from Galilee, stood afar off, beholding these things.

А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 A nd, behold, there was a man named Joseph, a counsellor; and he was a good man, and a just:

И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 ( The same had not consented to the counsel and deed of them;) he was of Arimathaea, a city of the Jews: who also himself waited for the kingdom of God.

който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52 T his man went unto Pilate, and begged the body of Jesus.

той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53 A nd he took it down, and wrapped it in linen, and laid it in a sepulchre that was hewn in stone, wherein never man before was laid.

И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 A nd that day was the preparation, and the sabbath drew on.

И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 A nd the women also, which came with him from Galilee, followed after, and beheld the sepulchre, and how his body was laid.

И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 A nd they returned, and prepared spices and ointments; and rested the sabbath day according to the commandment.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.