1 A nd the Lord visited Sarah as he had said, and the Lord did unto Sarah as he had spoken.

И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

2 F or Sarah conceived, and bare Abraham a son in his old age, at the set time of which God had spoken to him.

Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

3 A nd Abraham called the name of his son that was born unto him, whom Sarah bare to him, Isaac.

И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

4 A nd Abraham circumcised his son Isaac being eight days old, as God had commanded him.

И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

5 A nd Abraham was an hundred years old, when his son Isaac was born unto him.

А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

6 A nd Sarah said, God hath made me to laugh, so that all that hear will laugh with me.

И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

7 A nd she said, Who would have said unto Abraham, that Sarah should have given children suck? for I have born him a son in his old age.

Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

8 A nd the child grew, and was weaned: and Abraham made a great feast the same day that Isaac was weaned.

А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9 A nd Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, which she had born unto Abraham, mocking.

А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

10 W herefore she said unto Abraham, Cast out this bondwoman and her son: for the son of this bondwoman shall not be heir with my son, even with Isaac.

затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11 A nd the thing was very grievous in Abraham's sight because of his son.

Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.

12 A nd God said unto Abraham, Let it not be grievous in thy sight because of the lad, and because of thy bondwoman; in all that Sarah hath said unto thee, hearken unto her voice; for in Isaac shall thy seed be called.

Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

13 A nd also of the son of the bondwoman will I make a nation, because he is thy seed.

Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

14 A nd Abraham rose up early in the morning, and took bread, and a bottle of water, and gave it unto Hagar, putting it on her shoulder, and the child, and sent her away: and she departed, and wandered in the wilderness of Beersheba.

Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15 A nd the water was spent in the bottle, and she cast the child under one of the shrubs.

Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст

16 A nd she went, and sat her down over against him a good way off, as it were a bow shot: for she said, Let me not see the death of the child. And she sat over against him, and lift up her voice, and wept.

и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

17 A nd God heard the voice of the lad; and the angel of God called to Hagar out of heaven, and said unto her, What aileth thee, Hagar? fear not; for God hath heard the voice of the lad where he is.

И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

18 A rise, lift up the lad, and hold him in thine hand; for I will make him a great nation.

Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 A nd God opened her eyes, and she saw a well of water; and she went, and filled the bottle with water, and gave the lad drink.

Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

20 A nd God was with the lad; and he grew, and dwelt in the wilderness, and became an archer.

Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

21 A nd he dwelt in the wilderness of Paran: and his mother took him a wife out of the land of Egypt.

Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

22 A nd it came to pass at that time, that Abimelech and Phichol the chief captain of his host spake unto Abraham, saying, God is with thee in all that thou doest:

По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

23 N ow therefore swear unto me here by God that thou wilt not deal falsely with me, nor with my son, nor with my son's son: but according to the kindness that I have done unto thee, thou shalt do unto me, and to the land wherein thou hast sojourned.

Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

24 A nd Abraham said, I will swear.

И рече Авраам: Заклевам се.

25 A nd Abraham reproved Abimelech because of a well of water, which Abimelech's servants had violently taken away.

Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

26 A nd Abimelech said, I wot not who hath done this thing; neither didst thou tell me, neither yet heard I of it, but to day.

Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

27 A nd Abraham took sheep and oxen, and gave them unto Abimelech; and both of them made a covenant.

Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>.

28 A nd Abraham set seven ewe lambs of the flock by themselves.

А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

29 A nd Abimelech said unto Abraham, What mean these seven ewe lambs which thou hast set by themselves?

И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

30 A nd he said, For these seven ewe lambs shalt thou take of my hand, that they may be a witness unto me, that I have digged this well.

А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

31 W herefore he called that place Beersheba; because there they sware both of them.

Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.

32 T hus they made a covenant at Beersheba: then Abimelech rose up, and Phichol the chief captain of his host, and they returned into the land of the Philistines.

Така те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

33 A nd Abraham planted a grove in Beersheba, and called there on the name of the Lord, the everlasting God.

И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

34 A nd Abraham sojourned in the Philistines' land many days.

И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.