1 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

2 З ащото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

7 К аза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

10 з атова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11 О баче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.

12 Н о Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

13 Н о и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

14 Т огава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15 Н о изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст

16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

18 С тани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 Т огава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

20 Б ог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

21 З асели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

22 П о онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

23 С ега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

24 И рече Авраам: Заклевам се.

25 П одир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

26 Н о рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

27 Т огава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>.

28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

31 З атова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.

32 Т ака те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

33 И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.