1 ( По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 Н о Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 Н а Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 К ъм Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

7 В сички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 Н о Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

10 Н а Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Д а се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 М ного юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 О твориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

14 Р азлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 С илата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 З ащото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 М ога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 Р азделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 Н о Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 И збави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

21 И збави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 З ащото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 О т Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 З ащото царството е на Господа, И Той владее над народите.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 Н еговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.