1 ( По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

Al Músico principal, sobre Ajeleth-sahar Salmo de David. DIOS mío, Dios mío, ¿por qué me has dejado? ¿Por qué estás lejos de mi salud, y de las palabras de mi clamor?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Dios mío, clamo de día, y no oyes; Y de noche, y no hay para mí silencio.

3 Н о Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Tú empero eres santo, Tú que habitas entre las alabanzas de Israel.

4 Н а Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

En ti esperaron nuestros padres: Esperaron, y tú los libraste.

5 К ъм Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

Clamaron á ti, y fueron librados: Esperaron en ti, y no se avergonzaron.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

Mas yo soy gusano, y no hombre; Oprobio de los hombres, y desecho del pueblo.

7 В сички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

Todos los que me ven, escarnecen de mí; Estiran los labios, menean la cabeza, diciendo:

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

Remítese á Jehová, líbrelo; Sálvele, puesto que en él se complacía.

9 Н о Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

Empero tú eres el que me sacó del vientre, El que me haces esperar desde que estaba á los pechos de mi madre.

10 Н а Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Sobre ti fuí echado desde la matriz: Desde el vientre de mi madre, tú eres mi Dios.

11 Д а се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

No te alejes de mí, porque la angustia está cerca; Porque no hay quien ayude.

12 М ного юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Hanme rodeado muchos toros; Fuertes toros de Basán me han cercado.

13 О твориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

Abrieron sobre mí su boca, Como león rapante y rugiente.

14 Р азлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Heme escurrido como aguas, Y todos mis huesos se descoyuntaron: Mi corazón fué como cera, Desliéndose en medio de mis entrañas.

15 С илата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Secóse como un tiesto mi vigor, Y mi lengua se pegó á mi paladar; Y me has puesto en el polvo de la muerte.

16 З ащото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Porque perros me han rodeado, Hame cercado cuadrilla de malignos: Horadaron mis manos y mis pies.

17 М ога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Contar puedo todos mis huesos; Ellos miran, considéranme.

18 Р азделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Partieron entre sí mis vestidos, Y sobre mi ropa echaron suertes.

19 Н о Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Mas tú, Jehová, no te alejes; Fortaleza mía, apresúrate para mi ayuda.

20 И збави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

Libra de la espada mi alma; Del poder del perro mi única.

21 И збави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

Sálvame de la boca del león, Y óyeme librándome de los cuernos de los unicornios.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Anunciaré tu nombre á mis hermanos: En medio de la congregación te alabaré.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Los que teméis á Jehová, alabadle; Glorificadle, simiente toda de Jacob; Y temed de él, vosotros, simiente toda de Israel.

24 З ащото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Porque no menospreció ni abominó la aflicción del pobre, Ni de él escondió su rostro; Sino que cuando clamó á él, oyóle.

25 О т Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

De ti será mi alabanza en la grande congregación; Mis votos pagaré delante de los que le temen.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Comerán los pobres, y serán saciados: Alabarán á Jehová los que le buscan: Vivirá vuestro corazón para siempre.

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

Acordarse han, y volveránse á Jehová todos los términos de la tierra; Y se humillarán delante de ti todas las familias de las gentes.

28 З ащото царството е на Господа, И Той владее над народите.

Porque de Jehová es el reino; Y él se enseñoreará de las gentes.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Comerán y adorarán todos los poderosos de la tierra: Postraránse delante de él todos los que descienden al polvo, Si bien ninguno puede conservar la vida á su propia alma.

30 Н еговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

La posteridad le servirá; Será ella contada por una generación de Jehová.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

Vendrán, y anunciarán al pueblo que naciere, Su justicia que él hizo.