1 А ко говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

SI yo hablase lenguas humanas y angélicas, y no tengo caridad, vengo á ser como metal que resuena, ó címbalo que retiñe.

2 И ако имам пророческа <дарба>, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

Y si tuviese profecía, y entendiese todos los misterios y toda ciencia; y si tuviese toda la fe, de tal manera que traspasase los montes, y no tengo caridad, nada soy.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на <сиромасите>, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Y si repartiese toda mi hacienda para dar de comer a pobres, y si entregase mi cuerpo para ser quemado, y no tengo caridad, de nada me sirve.

4 Л юбовта дълго търпи <и> е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

La caridad es sufrida, es benigna; la caridad no tiene envidia, la caridad no hace sinrazón, no se ensancha;

5 н е безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

No es injuriosa, no busca lo suyo, no se irrita, no piensa el mal;

6 н е се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

No se huelga de la injusticia, mas se huelga de la verdad;

7 в сичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Todo lo sufre, todo lo cree, todo lo espera, todo lo soporta.

8 Л юбовта никога не отпада; <другите дарби>, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

La caridad nunca deja de ser: mas las profecías se han de acabar, y cesarán las lenguas, y la ciencia ha de ser quitada;

9 З ащото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

Porque en parte conocemos, y en parte profetizamos;

10 н о когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

Mas cuando venga lo que es perfecto, entonces lo que es en parte será quitado.

11 К огато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Cuando yo era niño, hablaba como niño, pensaba como niño, juzgaba como niño, mas cuando ya fuí hombre hecho, dejé lo que era de niño.

12 З ащото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

Ahora vemos por espejo, en obscuridad; mas entonces veremos cara á cara: ahora conozco en parte; mas entonces conoceré como soy conocido.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Y ahora permanecen la fe, la esperanza, y la caridad, estas tres: empero la mayor de ellas es la caridad.