1 Д ойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

YO vine á mi huerto, oh hermana, esposa mía: Cogido he mi mirra y mis aromas; He comido mi panal y mi miel, Mi vino y mi leche he bebido. Comed, amigos; Babed, amados, y embriagaos.

2 А з спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

Yo dormía, pero mi corazón velaba: La voz de mi amado que llamaba: Abreme, hermana mía, amiga mía, paloma mía, perfecta mía; Porque mi cabeza está llena de rocío, Mis cabellos de las gotas de la noche.

3 & lt;Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

Heme desnudado mi ropa; ¿cómo la tengo de vestir? He lavado mis pies; ¿cómo los tengo de ensuciar?

4 В ъзлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.

Mi amado metió su mano por el agujero, Y mis entrañas se conmovieron dentro de mí.

5 А з станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

Yo me levanté para abrir á mi amado, Y mis manos gotearon mirra, Y mis dedos mirra que corría Sobre las aldabas del candado.

6 О творих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

Abrí yo á mi amado; Mas mi amado se había ido, había ya pasado: Y tras su hablar salió mi alma: Busquélo, y no lo hallé; Llamélo, y no me respondió.

7 Н америха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

Halláronme los guardas que rondan la ciudad: Hiriéronme, llagáronme, Quitáronme mi manto de encima los guardas de los muros.

8 З аклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

Yo os conjuro, oh doncellas de Jerusalem, si hallareis á mi amado, Que le hagáis saber cómo de amor estoy enferma.

9 В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?

¿Qué es tu amado más que otro amado, Oh la más hermosa de todas las mujeres? ¿Qué es tu amado más que otro amado, Que así nos conjuras?

10 В ъзлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

Mi amado es blanco y rubio, Señalado entre diez mil.

11 Г лавата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

Su cabeza, como, oro finísimo; Sus cabellos crespos, negros como el cuervo.

12 О чите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;

Sus ojos, como palomas junto á los arroyos de las aguas, Que se lavan con leche, y a la perfección colocados.

13 Б узите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;

Sus mejillas, como una era de especias aromáticas, como fragantes flores: Sus labios, como lirios que destilan mirra que trasciende.

14 Р ъцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;

Sus manos, como anillos de oro engastados de jacintos: Su vientre, como claro marfil cubierto de zafiros.

15 К раката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

Sus piernas, como columnas de mármol fundadas sobre basas de fino oro: Su aspecto como el Líbano, escogido como los cedros.

16 У стата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

Su paladar, dulcísimo: y todo él codiciable. Tal es mi amado, tal es mi amigo, Oh doncellas de Jerusalem.