1 М ек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

LA blanda respuesta quita la ira: Mas la palabra áspera hace subir el furor.

2 Е зикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

La lengua de los sabios adornará la sabiduría: Mas la boca de los necios hablará sandeces.

3 О чите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

Los ojos de Jehová están en todo lugar, Mirando á los malos y á los buenos.

4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

La sana lengua es árbol de vida: Mas la perversidad en ella es quebrantamiento de espíritu.

5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

El necio menosprecia el consejo de su padre: Mas el que guarda la corrección, vendrá á ser cuerdo.

6 В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

En la casa del justo hay gran provisión; Empero turbación en las ganancias del impío.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

Los labios de los sabios esparcen sabiduría: Mas no así el corazón de los necios.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

El sacrificio de los impíos es abominación á Jehová: Mas la oración de los rectos es su gozo.

9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

Abominación es á Jehová el camino del impío: Mas él ama al que sigue justicia.

10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

La reconvención es molesta al que deja el camino: Y el que aborreciere la corrección, morirá.

11 А дът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

El infierno y la perdición están delante de Jehová: ­Cuánto más los corazones de los hombres!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

El escarnecedor no ama al que le reprende; Ni se allega á los sabios.

13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

El corazón alegre hermosea el rostro: Mas por el dolor de corazón el espíritu se abate.

14 С ърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

El corazón entendido busca la sabiduría: Mas la boca de los necios pace necedad.

15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

Todos los días del afligido son trabajosos: Mas el de corazón contento tiene un convite continuo.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

Mejor es lo poco con el temor de Jehová, Que el gran tesoro donde hay turbación.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

Mejor es la comida de legumbres donde hay amor, Que de buey engordado donde hay odio.

18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

El hombre iracundo mueve contiendas: Mas el que tarde se enoja, apaciguará la rencilla.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

El camino del perezoso es como seto de espinos: Mas la vereda de los rectos como una calzada.

20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

El hijo sabio alegra al padre: Mas el hombre necio menosprecia á su madre.

21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

La necedad es alegría al falto de entendimiento: Mas el hombre entendido enderezará su proceder.

22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

Los pensamientos son frustrados donde no hay consejo; Mas en la multitud de consejeros se afirman.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

Alégrase el hombre con la respuesta de su boca: Y la palabra á su tiempo, ­cuán buena es!

24 З а разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

El camino de la vida es hacia arriba al entendido, Para apartarse del infierno abajo.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

Jehová asolará la casa de los soberbios: Mas él afirmará el término de la viuda.

26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

Abominación son á Jehová los pensamientos del malo: Mas las expresiones de los limpios son limpias.

27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

Alborota su casa el codicioso: Mas el que aborrece las dádivas vivirá.

28 С ърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

El corazón del justo piensa para responder: Mas la boca de los impíos derrama malas cosas.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

Lejos está Jehová de los impíos: Mas él oye la oración de los justos.

30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

La luz de los ojos alegra el corazón; Y la buena fama engorda los huesos.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

La oreja que escucha la corrección de vida, Entre los sabios morará.

32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

El que tiene en poco la disciplina, menosprecia su alma: Mas el que escucha la corrección, tiene entendimiento.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

El temor de Jehová es enseñanza de sabiduría: Y delante de la honra está la humildad.