1 М ек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

Un răspuns blînd potoleşte mînia, dar o vorbă aspră aţîţă mînia.

2 Е зикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

Limba înţelepţilor dă ştiinţă plăcută, dar gura nesocotiţilor împroaşcă nebunie. -

3 О чите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

Ochii Domnului sînt în orice loc, ei văd pe cei răi şi pe cei buni. -

4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

Limba dulce este un pom de viaţă, dar limba stricată zdrobeşte sufletul. -

5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

Nesocotitul dispreţuieşte învăţătura tatălui său, dar cine ia seama la mustrare ajunge înţelept. -

6 В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

În casa celui neprihănit este mare belşug, dar în cîştigurile celui rău este turburare. -

7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

Buzele înţelepţilor samănă ştiinţa, dar inima celor nesocotiţi este stricată. -

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

Jertfa celor răi este o scîrbă înaintea Domnului, dar rugăciunea celor fără prihană Îi este plăcută. -

9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

Calea celui rău este urîtă Domnului, dar El iubeşte pe cel ce umblă după neprihănire. -

10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

Cine părăseşte cărarea este aspru pedepsit, şi cine urăşte mustrarea va muri. -

11 А дът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

Locuinţa morţilor şi Adîncul sînt cunoscute Domnului, cu cît mai mult inimile oamenilor! -

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

Batjocoritorului nu -i place să fie mustrat, de aceea nu se duce la cei înţelepţi. -

13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

O inimă veselă înseninează faţa; dar cînd inima este tristă, duhul este mîhnit. -

14 С ърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

Inima celor pricepuţi caută ştiinţa, dar gura nesocotiţilor găseşte plăcere în nebunie. -

15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

Toate zilele celui nenorocit sînt rele, dar cel cu inima mulţămită are un ospăţ necurmat. -

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

Mai bine puţin, cu frică de Domnul, de cît o mare bogăţie, cu turburare! -

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

Mai bine un prînz de verdeţuri, şi dragoste, de cît un bou îngrăşat, şi ură. -

18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

Un om iute la mînie stîrneşte certuri, dar cine este încet la mînie potoleşte neînţelegerile. -

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

Drumul leneşului este ca un hăţiş de spini, dar cărarea celor fără prihană este netezită. -

20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

Un fiu înţelept este bucuria tatălui său, dar un om nesocotit dispreţuieşte pe mamă-sa. -

21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

Nebunia este o bucurie pentru cel fără minte, dar un om priceput merge pe drumul cel drept. -

22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

Planurile nu izbutesc, cînd lipseşte o adunare care să chibzuiască, dar izbutesc cînd sînt mulţi sfetnici. -

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

Omul are bucurie să dea un răspuns cu gura lui, şi ce bună este o vorbă spusă la vreme potrivită! -

24 З а разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

Pentru cel înţelept cărarea vieţii duce în sus, ca să -l abată de la locuinţa morţilor, care este jos. -

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

Domnul surpă casa celor mîndri, dar întăreşte hotarele văduvei. -

26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

Gîndurile rele sînt urîte Domnului, dar cuvintele prietenoase sînt curate înaintea Lui. -

27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

Cel lacom de cîştig îşi turbură casa, dar cel ce urăşte mita va trăi. -

28 С ърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

Inima celui neprihănit se gîndeşte ce să răspundă, dar gura celor răi împroaşcă răutăţi. -

29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

Domnul Se depărtează de cei răi, dar ascultă rugăciunea celor neprihăniţi. -

30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

O privire prietenoasă înveseleşte inima, o veste bună întăreşte oasele. -

31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

Urechea care ia aminte la învăţăturile cari duc la viaţă, locuieşte în mijlocul înţelepţilor. -

32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

Cel ce leapădă certarea îşi dispreţuieşte sufletul, dar cel ce ascultă mustrarea capătă pricepere. -

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

Frica de Domnul este şcoala înţelepciunii, şi smerenia merge înaintea slavei. -