1 К ато се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

După ce ne-am smuls din braţele lor, am plecat pe apă, şi ne-am dus drept la Cos, a doua zi la Rodos, şi deacolo la Patara.

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

Am găsit o corabie, care avea să treacă în Fenicia, ne-am suit în ea, şi am plecat.

3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

Am trecut prin faţa insulei Cipru, am lăsat -o la stînga, şi ne-am urmat drumul spre Siria; apoi ne-am dat jos în Tir, unde avea să se descarce corabia.

4 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

Acolo am găsit pe ucenici, şi am rămas şapte zile. Ucenicii, prin Duhul, ziceau lui Pavel să nu se suie la Ierusalim.

5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

Dar cînd s'au împlinit zilele, am plecat, şi ne-am văzut de drum; şi ne-au petrecut toţi, cu nevestele şi copiii, pînă afară din cetate. Am îngenuncheat pe mal, şi ne-am rugat.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

Apoi ne-am luat ziua bună unii dela alţii, şi noi ne-am suit în corabie iar ei s'au întors acasă.

7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

După ce ne-am isprăvit călătoria pe mare, din Tir am plecat la Ptolemaida, unde am urat de bine fraţilor, şi am stat la ei o zi.

8 А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.

A doua zi, am plecat şi am ajuns la Cezarea. Am intrat în casa lui Filip evanghelistul, care era unul din cei şapte, şi am găzduit la el.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

El avea patru fete fecioare cari prooroceau.

10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

Fiindcă stăteam de mai multe zile acolo, un prooroc, numit Agab, s'a pogorît din Iudea,

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

şi a venit la noi. A luat brîul lui Pavel, şi -a legat picioarele şi mînile, şi a zis:,, Iată ce zice Duhul Sfînt:, Aşa vor lega Iudeii în Ierusalim pe omul acela al cui este brîul acesta, şi -l vor da în mînile Neamurilor.`

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

Cînd am auzit lucrul acesta, atît noi cît şi cei de acolo am rugat pe Pavel să nu se suie la Ierusalim.

13 Т огава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

Atunci Pavel a răspuns:, Ce faceţi de plîngeţi aşa, şi-mi rupeţi inima? Eu sînt gata nu numai să fiu legat, dar chiar să şi mor în Ierusalim pentru Numele Domnului Isus.``

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

Dacă am văzut că nu -l putem îndupleca, n'am mai stăruit, şi am zis:, Facă-se voia Domnului!`

15 И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.

După zilele acelea, ne-am pregătit de plecare, şi ne-am suit la Ierusalim.

16 С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

Cîţiva ucenici din Cezarea au venit şi ei cu noi, şi ne-au dus la unul numit Mnason, din Cipru, vechi ucenic, la care aveam să găzduim. Pavel la Ierusalim în Templu.

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

Cînd am ajuns la Ierusalim, fraţii ne-am primit cu bucurie.

18 И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

A doua zi, Pavel a mers cu noi la Iacov, şi toţi presbiterii s'au adunat acolo.

19 И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

Dupăce le -a dat ziua bună, le -a istorisit cu deamăruntul ce făcuse Dumnezeu în mijlocul Neamurilor prin slujba lui.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

Cînd l-au auzit, au proslăvit pe Dumnezeu. Apoi i-au zis:, Vezi, frate, cîte mii de Iudei au crezut, şi toţi sînt plini de rîvnă pentru Lege.

21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.

Dar ei au auzit despre tine că înveţi pe toţi Iudeii, cari trăiesc printre Neamuri, să se lepede de Moise, că le zici să nu-şi taie copiii împrejur, şi să nu trăiască potrivit cu obiceiurile.

22 И тъй какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

Ce este de făcut? Negreşit, mulţimea are să se adune, căci vor auzi că ai venit.

23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

Deci, fă ce-ţi vom spune noi. Avem aici patru bărbaţi, cari au făcut o juruinţă.

24 в земи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

Ia -i cu tine, curăţeşte-te împreună cu ei, şi cheltuieşte tu pentru ei, ca să-şi radă capul. Şi astfel vor cunoaşte toţi că nu este nimic adevărat din celece au auzit despre tine, ci că şi tu umbli întocmai după rînduială, şi păzeşti Legea.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.

Cu privire la Neamurile, cari au crezut, noi am hotărît şi le-am scris că trebuie să se ferească de lucrurile jertfite idolilor, de sînge, de dobitoace zugrumate şi de curvie.``

26 Т огава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

Atunci Pavel a luat pe oamenii aceia, s'a curăţit, şi a intrat cu ei a doua zi în Templu, ca să vestească sfîrşitul zilelor curăţirii cînd se va aduce jertfă pentru fiecare din ei.

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

Către sfîrşitul celor şapte zile, Iudeii din Asia, cînd au văzut pe Pavel în Templu, au întărîtat tot norodul, au pus mînile pe el,

28 О , израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

şi au început să strige:,, Bărbaţi Israeliţi, daţi ajutor! Iată omul, care propovăduieşte pretutindeni şi în toată lumea împotriva norodului, împotriva Legii şi împotriva locaşului acestuia; ba, încă a vîrît şi pe nişte Greci în Templu, şi a spurcat acest locaş sfînt.``

29 ( Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

În adevăr, văzuseră mai înainte pe Trofim Efeseanul, împreună cu el în cetate, şi credeau că Pavel îl băgase în Templu.

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

Toată cetatea s'a pus în mişcare, şi s'a strîns norodul din toate părţile. Au pus mîna pe Pavel, şi l-au scos afară din Templu, ale cărui uşi au fost încuiate îndată.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

Pe cînd cercau să -l omoare, s'a dus vestea la căpitanul oastei că tot Ierusalimul s'a turburat.

32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

Acesta a luat îndată ostaşi şi sutaşi, şi a alergat la ei. Cînd au văzut pe căpitan şi pe ostaşi, au încetat să mai bată pe Pavel.

33 Т огава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

Atunci căpitanul s'a apropiat, a pus mîna pe el, şi a poruncit să -l lege cu două lanţuri. Apoi a întrebat cine este şi ce a făcut.

34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

Dar unii strigau într'un fel, alţii într'alt fel prin mulţime; fiindcă nu putea deci să înţeleagă adevărul, din pricina zarvei, a poruncit să -l ducă în cetăţuie.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

Cînd a ajuns pe trepte, Pavel a trebuit să fie dus de ostaşi, din pricina îmbulzelii norodului întărîtat;

36 з ащото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

căci mulţimea norodului se ţinea după el, şi striga:,, La moarte cu el!``

37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

Tocmai cînd era să fie băgat în cetăţuie, Pavel a zis căpitanului:,,Îmi este îngăduit să-ţi spun ceva?`` Căpitanul a răspuns:,,Ştii greceşte?

38 Н е си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

Nu cumva eşti Egipteanul acela, care s'a răsculat acum în urmă, şi a dus în pustie pe cei patru mii de tîlhari?``

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

Eu sînt Iudeu``, a spus Pavel,,, din Tarsul din Cilicia, cetăţean al unei cetăţi nu fără însemnătate. Te rog, dă-mi voie să vorbesc norodului.``

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

După ce i -a dat voie căpitanul, Pavel a stat în picioare pe trepte, şi a făcut semn norodului cu mîna. S'a făcut o mare tăcere, şi Pavel le -a vorbit în limba evreiască astfel: