1 И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.

În vremea aceea se va scula marele voivod Mihail, ocrotitorul copiilor poporului tău; căci aceasta va fi o vreme de strîmtorare, cum n'a mai fost de cînd sînt neamurile şi pînă la vremea aceasta. Dar în vremea aceea, poporul tău va fi mîntuit, şi anume oricine va fi găsit scris în carte.

2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

Mulţi din cei ce dorm în ţărîna pămîntului se vor scula: unii pentru viaţa vecinică, şi alţii pentru ocară şi ruşine vecinică.

3 Р азумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.

Cei înţelepţi vor străluci ca strălucirea cerului, şi cei ce vor învăţa pe mulţi să umble în neprihănire vor străluci ca stelele, în veac şi în veci de veci.

4 А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, <когато> мнозина ще я изследват, и знанието <за нея> ще се умножава.

Tu, însă, Daniele, ţine ascunse aceste cuvinte, şi pecetluieşte cartea, pînă la vremea sfîrşitului.... Atunci mulţi o vor citi, şi cunoştinţa va creşte.``

5 Т огава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.

Şi eu, Daniel, m'am uitat, şi iată că alţi doi oameni stăteau în picioare, unul dincoace de rîu, şi altul dincolo de malul rîului.

6 И <единият> рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?

Unul din ei a zis omului aceluia îmbrăcat în haine de in, care stătea deasupra apelor rîului:,, Cît va mai fi pînă la sfîrşitul acestor minuni?``

7 И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.

Şi am auzit pe omul acela îmbrăcat în haine de in, care stătea deasupra apelor rîului; el şi -a ridicat spre ceruri mîna dreaptă şi mîna stîngă, şi a jurat pe Cel ce trăieşte vecinic, că va mai fi o vreme, două vremuri, şi o jumătate de vreme, şi că toate aceste lucruri se vor sfîrşi cînd puterea poporului sfînt va fi zdrobită de tot.``

8 И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?

Eu am auzit, dar n'am înţeles; şi am zis:,, Domnul meu, care va fi sfîrşitul acestor lucruri?``

9 А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.

El a răspuns:,, Du-te Daniele! Căci cuvintele acestea vor fi ascunse şi pecetluite pînă la vremea sfîrşitului.

10 М нозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.

Mulţi vor fi curăţiţi, albiţi şi lămuriţi; cei răi vor face răul, şi niciunul din cei răi nu va înţelege, dar cei pricepuţi vor înţelege.

11 И от времето, когато се премахне всегдашната <жертва>, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.

Dela vremea cînd va înceta jertfa necurmată, şi de cînd se va aşeza urîciunea pustiitorului, vor mai fi o mie două sute nouăzeci de zile.

12 Б лажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.

Ferice de cine va aştepta, şi va ajunge pînă la o mie trei sute treizeci şi cinci de zile!

13 Н о ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.

Iar tu, du-te, pînă va veni sfîrşitul; tu te vei odihni, şi te vei scula iarăş... odată în partea ta de moştenire, la sfîrşitul zilelor``