Деяния 21 ~ Деяния 21

picture

1 К ато се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

Расставшись с ними, мы вышли в море и направились прямо на остров Кос. На следующий день мы прибыли в Родос и оттуда отправились в Патару.

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

Там мы нашли корабль, направлявшийся в Финикию, сели на него и отправились дальше.

3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

Мы миновали Кипр, оставив его слева и держа курс на Сирию. Мы пристали к берегу в Тире, потому что там наш корабль должен был оставить груз.

4 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

В Тире мы нашли учеников и пробыли у них семь дней. Они, получив откровение от Духа о предстоящем, начали убеждать Павла не ходить в Иерусалим,

5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

но когда подошло время, мы отправились дальше. Все ученики, их жены и дети провожали нас из города, и на берегу мы преклонили колени и молились.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

Попрощавшись с ними, мы сели на корабль, а они возвратились домой.

7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

Продолжив плавание, мы из Тира прибыли в Птолемаиду. Там мы приветствовали братьев и провели с ними один день.

8 А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.

А на следующий день мы отправились в путь и пришли в Кесарию и остановились в доме проповедника Радостной Вести Филиппа, одного из семи помощников.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

У него были четыре незамужних дочери, пророчицы.

10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

После того, как мы пробыли там много дней, из Иудеи пришел пророк по имени Агав.

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

Он подошел к нам, взял пояс Павла, связал им себе ноги и руки и сказал: – Святой Дух говорит: «Так иудеи в Иерусалиме свяжут и отдадут в руки язычников того, кому принадлежит этот пояс».

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

Услышав это, и мы, и местные стали умолять Павла не ходить в Иерусалим.

13 Т огава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

Но Павел на это ответил: – Зачем вы плачете и разрываете мне сердце? Я готов не только быть связанным, но и умереть в Иерусалиме ради Имени Господа Иисуса.

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

Когда мы поняли, что он непоколебим в своем решении, мы умолкли, сказав только: – Пусть свершится воля Господа.

15 И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.

Затем мы собрались и отправились в Иерусалим.

16 С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

С нами пошли некоторые ученики из Кесарии. Они привели нас в дом киприота Мнасона, давнего ученика, у которого мы и остановились. Совет Иакова Павлу

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

Когда мы явились в Иерусалим, братья радушно нас приняли.

18 И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

На следующий же день Павел вместе с нами пошел к Иакову. Там были все старейшины.

19 И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

Павел поприветствовал их и подробно рассказал о том, что Бог сделал среди язычников через его служение.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

Они выслушали его и прославили Бога. Затем они сказали Павлу: – Брат, ты видишь, сколько тысяч иудеев поверили, и все они ревнители Закона.

21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.

А о тебе они слышали, что ты учишь иудеев, живущих среди язычников, отступлению от Закона Моисея, и советуешь не обрезать своих сыновей и вообще не жить по нашим обычаям.

22 И тъй какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

Что же делать? Они, конечно, услышат о том, что ты пришел.

23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

Поэтому сделай, что мы тебе скажем. Среди нас есть четыре человека, принявших обет.

24 в земи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

Возьми их, пройди вместе с ними обряд очищения и заплати за них, чтобы они могли обрить головы. Тогда все увидят, что слухи о тебе неверны и что ты живешь по Закону.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.

Что же касается верующих язычников, то мы написали им о нашем решении: они должны воздерживаться от пищи, принесенной в жертву идолам, от крови, от мяса удушенных животных и от разврата.

26 Т огава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

На следующий день Павел взял с собой этих людей и прошел вместе с ними обряд очищения. Затем он вошел в храм и объявил, когда очищение будет окончено и когда за каждого из них будет принесена жертва. Арест Павла

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

На исходе семи дней несколько иудеев из провинции Азия, увидев Павла в храме, возмутили всю толпу и схватили его

28 О , израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

с криком: – Израильтяне! Помогите! Это тот человек, который всех повсюду учит против нашего народа, нашего Закона и нашего храма. Сейчас он, к тому же, привел в храм греков, чем и осквернил это святое место.

29 ( Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

До этого в городе они видели Павла вместе с эфесянином Трофимом и предположили, что Павел привел его в храм.

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

Весь город пришел в смятение, сбежался народ. Павла схватили, выволокли из храма, и ворота храма сразу же были заперты.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

Они уже намеревались убить Павла, но весть о том, что весь Иерусалим охвачен волнением, дошла до командира римского полка.

32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

Он сразу же взял несколько солдат и сотников и бросился к толпе. Когда иудеи увидели командира полка и его солдат, они перестали избивать Павла.

33 Т огава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

Командир, подойдя, арестовал Павла и приказал связать его двумя цепями. Он спрашивал у народа, кто это такой и что он сделал.

34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

Одни в толпе кричали одно, другие – другое, и так как при таком шуме он не мог понять ничего определенного, то приказал отвести Павла в казармы.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

Когда они были уже на лестнице, толпа стала напирать так, что солдатам пришлось буквально нести Павла.

36 з ащото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

Множество народа шло за ними, крича: – Смерть ему! Павел обращается к народу

37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

Уже перед самым входом в казарму Павел сказал командиру римского полка: – Можно мне сказать тебе кое-что? – Ты знаешь греческий? – спросил тот. –

38 Н е си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

Значит, ты не тот египтянин, который недавно поднял бунт и увел за собой в пустыню четыре тысячи разбойников?

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

Павел ответил: – Я иудей из Тарса в Киликии, гражданин крупного города. Прошу тебя, разреши мне обратиться к народу.

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

Получив разрешение, Павел стал на ступени и жестом призвал народ к тишине. Когда наступила тишина, он заговорил по-еврейски: